Чарлз Дикенс

превод: Марко Марков

БЛАГОДАРСТВЕНА ПЕСЕН ПРЕДИ ОБЕДА,

изпълнена от диваците от людоедското племе
чум-чум по време на ритуалния танц край учителя
по латинска граматика, седнал в плетена кошница
и посипан с маисово брашно, преди да бъде изпечен
на огъня.

Чум-чум-чум,
нъм-нъм-нъм,
кус-кус-кус,
хруп!
Чум-чум-чум,
нъм-нъм-нъм,
кус-кус-кус,
хруп!

АКО БЯХ…

Ако бях малко, малко джудже, тогаз
щях да се мия с една капчица дъжд,
върху калинка щях да препускам през час
и да скрия въдицата си в дупчица от пирон веднъж.

Под вратата щях да минавам без страх,
комарът щеше да бъде за мене орел,
а пък чашката - езеро, ако бях, ако бях
едно малко джудже с поглед несмел.

Да прегърна ни татко, ни мама не бих могъл,
като кутренце малък, от него по-малък дори,
и изплашен щях да потръпвам под лая зъл
даже на малкото кученце, което от мене се скри.

Ако ми бе подарила бонбон „Небосклон”
леля, която страшно държи на мен,
щях да ям цяла година този бонбон,
а книжката му щях да развивам цял ден.

За да напиша кратката дума „Здравей”,
цяла неделя бих скърцал с перо всеки час.
/Четиринайсет години писах този стих, ей,
понеже това малко, малко джудже бях аз./