Чарлз Джон Хъфам Дикенс (Charles John Huffam Dickens), английски писател-реалист, класик на английската и световна литература, е роден на 7 февруари 1812 г. в Лендпорт, квартал на английското пристанище Портсмут, на остров Портсий, като второ от осемте деца на чиновника във военноморския флот Джон Дикенс и жена му Елизабет. Израства в Лондон и Чатъм. Учи в частно училище в Чатъм, след уволнението на бащата се местят в лондонския квартал Камдън Таун. Преживява тежък период, когато баща му е изпратен в затвора за длъжници, работи във фабрика за боя за обувки. После посещава училището Уелингтън Хаус Академи. Работи като чиновник в адвокатска кантора (1827-1828). Репортер на свободна практика в юридическото дружество „Докторс Комънс” и политически репортер, отразяващ парламентарните дебати и предизборната кампания за вестник „Морнинг Кроникъл”. Първата му книга с разкази и есета е „Очерци от Боз” (1836). Работи за различни издателства, изявява се като издател и редактор. Издава „Посмъртните записки на Клуба Пикуик” (1836 - 1837), „Приключенията на Оливър Туист” (1837 -1839), „Никълъс Никълби” (1838 - 1839), „Старият антикварен магазин” (1840 - 1841), „Барнаби Ръдж” (1841), „Американски записки”, „Мартин Чъзълуит” (1843 - 1844), коледния цикъл: „Коледна песен” (1843), „Камбаните” (1844) и „Щурец на огнището” (1845). Следват: „Битката на живота” (1846), „Гоненият човек” (1848), „Животът на Исуса” (1849), „Домби и син” (1846 - 1848) „Дейвид Копърфийлд” (1849 - 1850), изявява се се като общественик и социално ангажирана личност. В 1851 г. се мести със семейството си в Тависток Хаус, където пише „Студеният дом” (1852 - 1853), „Тежки времена” (1854) и „Малката Дорит” (1857). През 1856 г. купува Гадсхил Плейс в гр. Хаям, Кент. Създава „Повест за два града” (1859), „Големите надежди” (1860 - 1861), „Нашият общ приятел” (1864 - 1865), „Тайната на Едуин Друуд” (1870), останал незавършен. Умира от инсулт на 9 юни 1870 г. в дома си Гадсхил Плейс. Погребан в Уестминстърското абатство.

Публикации:

Литература за деца:

БЛАГОДАРСТВЕНА ПЕСЕН ПРЕДИ ОБЕДА/ превод: Марко Марков/ брой 121 октомври 2019