Пол Валери

превод: Петър Велчев

Лазур!… Дойдох от ада, от мрачни пещери,
да чуя как прибоят в скалите звънко стене -
от здрача пак възкръсват триреми позлатени
и утринното слънце по мачтите искри.

За да не съм самотна, зова и днес царе!
В брадите им солени заравях пръсти бледи.
Аз плачех. Те мълвяха за битки, за победи,
за заливи далечни сред бурното море.

Долавям шум от мида. И пак реват вълните,
но в миг ги оковава разпевът на гребците,
които се привеждат, щом затръбят тръби.

А всеки бог на кораб, със устни изтерзани
от пяната, се смее… И пак за мен скърби,
и с ласка ми протяга могъщите си длани.