Анри Барбюс
Анри Барбюс (Henri Barbusse) е френски писател, журналист и общественик, приеман за основоположник на социалистическия реализъм в литературата на Запада, е роден на 17.05.1873 г. в градчето Аниер сюр Сен в семейство на французин-литератор и англичанка. Завършва филология и философия в Сорбоната, където в 1894 г. защитава дисертация по философия. Дебютира с поетичния сборник „Оплаквачките” (1985). Участва в Първата световна война, сражава се срещу немците, ранен, демобилизиран (1915). Автор романите „Просещите” (1903), „Ад” (1908), сборника новели „Ние” (1914), на известния антивоенен роман „Огънят” (1916), романа „Ясност” („Светлина”, 1919), книгата „Светлина от бездната” (1920), сборниците с новели „Произшествия” (1928), както и на „Палачите” (1925, публицистична книга за събитията в България), „Звена” (1925), „Манифест на интелектуалците” (1927), „Зола” (1932). Лауреат на наградата „Гонкур” (1916). Член на Френската комунистическа партия (ФКП) от 1923 г. Ръководи „Комитет за защита на жертвите от фашизма и белия терор в балканските държави” (1925). Чуждестранен почетен член на АН на СССР (1933). В творчеството си критикува капиталистическата експлоатация, като защитава социализма и дейността на Й. В. Сталин (книгите „Русия”, 1930; „Сталин”, издадена посмъртно в 1935 г. и преведена у нас от Веселин Ханчев през 1946 г.). Негови са думите „Сталин - това е Ленин днес”. Заболява от пневмония по времето, когато пише втората биография на Сталин и умира в Москва, СССР, на 30.08.1935 г. Погребан в гробището Пер Лашез в Париж.
Публикации:
Поезия:
ПИСМО/ превод: Иван Ст. Андрейчин/ брой 121 октомври 2019
За Анри Барбюс:
