Елена Городецка

превод: Дафинка Станева

Да се опиташ да обясниш какво е самота, то е все едно човек без крака да ти обясни какво му е.
Може да имаш много приятели, прекрасни колеги, роднини… Но живееш ли сам, не можеш да избегнеш самотата.
Можеш да не я усещаш сутринта и денем, но вечерта тя задължително ще те настигне още щом пристъпиш прага на дома си. Добре е, ако те чака котка или куче: разбираш, че поне на някого си нужен. Още не отворил вратата и твоята котка вече седи и те чака. Разбира се, тя отначало се прави, че съвсем не те е чакала и че си има много работа, показва безразличие, но все пак започва искрено да се радва на твоето идване: търка се в краката ти, пуска и свива лапички, ляга и се търкаля, чакайки момента, когато ще я вземеш на ръце. Ти я вземаш, а тя души теб и лицето ти, замирайки около устата: ами ако си ял нещо вкусничко без нея, докато си ходил тук-там през деня… Тя започва да мърка, да се търка по бузите, докато не й потекат слюнки от удоволствие. Само че тази любов трае десет минути, а после котката се връща към своите дела, играчки и топчета. И ти отново оставаш сам със себе си.
Във всички случаи гробната тишина те настига и не можеш да избягаш от нея. Самотата е с теб даже и на работа. Просто там звуците на деня я заглушават. Вкъщи включваш телевизора, пускаш музика. За фон. Само да не слушаш тишината.
Отиваш в кухнята да си приготвиш вечеря. Вземаш картофи, внимателно ги белиш, нарязваш ги на парченца и започваш да пържиш. Докато картофите цвъртят в тигана под затворения капак, си изваждаш мариновани краставички и гъби. Наслагваш всичко в отделни чинийки, режеш солените рижики и ги подправяш с истинска селска сметана, към пънчушката добавяш слънчогледово олио, краставичките ги режеш на малки парченца. Разбъркваш изпържените до златисто картофи, за да не прегорят. Задължително ще опиташ горещите, но безумно вкусни изпържени картофи. Най-дебелите понякога раздробяваш с лъжица, за да разбереш дали са твърди или меки. Когато картофите са готови, заливаш ги с почти половин буркан селска сметана. Най-важното е да не забравиш да махнеш тигана от печката, защото иначе сметаната моментално ще се превърне в масло и няма да се получат най-вкусните картофи със сметана. Бързо ги смесваш и слагаш тигана направо на масата.
Вечерята за теб е рядко явление. По-често минаваш с леко вечерно хапване. Друга работа е, ако приготвяш вечеря за някого. А за себе си… Като си сам, даже и не ти се яде винаги. Макар че понякога душата ти копнее за празник и ти устройваш такива вечери.
След вечерята, изял картофките, краставичките и гъбите с хляб, ти не преставаш да мислиш. Именно в такива моменти разбираш защо винаги каниш приятели и колеги на гости. Само че тези срещи са редки: семейства, работа, проблеми - с възрастта списъкът се увеличава, защо не може отново да се срещнем. И когато те дойдат, ти мълчиш и просто ги слушаш, тъй като е много трудно всяка вечер да слушаш едната тишина. А вечерните телефонни разговори и общуването по интернет никога не заменят истинската човешка топлина.
Понякога ти звънят омъжените приятелки и женените приятели, които се оплакват от мъжете и жените си, от палавите си деца, от вечния шум вкъщи. Ти слушаш и мислиш: че не разбират своето щастие, че ти можеш да дадеш толкова много, за да си част от това, което имат те. Те казват, че искат да са на тишина, че искат да избягат от семейството, да си отдъхнат от него. А ти, както никой друг, знаеш какво значи да си на тишина и как ти се иска да са скриеш от нея.
След вечеря бързаш да си легнеш, като се оправдаваш пред себе си с това, че не се наспиваш и се уморяваш на работа. Всъщност така бягаш от самотата, която ти е съседка. Ти се криеш от нея в съня, в мечтите, във филмите и книгите. Но тя не отминава, тя е винаги с теб. Гледа с тебе филм, слуша с теб музика или ляга с теб в леглото. Тя е тук. Ти я чуваш и усещаш…

——————————

в „Российский писатель”, 7 юли 2019 г.