КЪБЛА ХАН

Самюъл Тейлър Колридж

превод: Невена Стефанова

Във Ксанаду по заповед на Къбла хан
бил вдигнат на насладите разкошен храм и там
свещените води на Алфа лягали
през пещери безмерни; после лягали
в безслънчев океан.
Тъй плодородна почва десет мили
стени и кули оградили,
градини ясни, а сред тях поточета се вили
край плодните цъфтящи дървеса;
и древен като хълма бил леса,
където слънчеви петна се крили.

Ах, тази бездна, толкова дълбока и чутовна
под хълма с кедров свод и със зелен килим!
Тъй диво място, свято, ала и греховно,
под чезнеща луна било е обиталище любовно
на хлипащи жени по демона любим.
От бездната със непрестанното кипение
- земята сякаш вечно е била вълнение -
внезапно бликнал извор мощен
и с тласъци безспирни, като град среднощен
и като белени в мелачница зърна от жито,
изригвал нанагоре късове, сред рев и пяна,
а там, сред бесния въртеж на камъните, запъхтяни,
се раждала срещената река между скалите.
Пет мили криволичела в забъркано движение,
през долини и лесове се носела напред,
догдето стигнела веднъж до пещерите неизмерни -
измъчена и във смущение, -
оттам се хвърляла в безжизнения океан.

И Къбла хан
дочувал във това брожение
гласа на своите предци,
които предвещавали война.

А храма на насладите се отразявал
върху вълните, сякаш волно плавал.
Над извора и пещерите, смесен, ритъма долитал.
Невероятно хрумване и постижение:
сред ледни пещери, сам в слънце потопен,
палат за наслаждения.

Девойка с цитра ми се мярна в сън веднъж -
на Етиопия тя беше дъщеря
и свиреше и пееше за планината Абора.
Възможно ли е себе си да възкреся
вълшебството на песента й?
Възможно ли е да ме овладее толкова дълбок екстаз,
та с нейната мелодия, забавена и величава,
да построя такъв въздушен храм и аз,
сред пещери от лед, облян във слънце,
като храма на насладите?
И всеки, който чуе, да извика: „Хей, внимавай!”
Че огън блика от очите му
и плаваща коса
три пъти като вихър го обвива
и затвори очи в благоговение,
че той се храни с медена роса
и с райско мляко музите небесни го опиват.”