Золтан Зелк

превод: Нино Николов

Че младата ти плът до смърт измъчи
една-две хиляди самотни мои нощи,
че те обичам безогледно, безразсъдно,
че ти строши прозорците сирашки
и с падащи стъкла рани душата,
че гробищата вече с пръст ме сочат,
че старите очи не виждат нищо
по-смислено от хубостта ти млада,
че в зъзнещата нощ пред мен изгряват
бедрата гладки, колената нежни,
че спя като мъртвец с очи открити,
защото твоят лик е все над мене
и щастието потно ме облива -
така прекрасно! Тъй непоносимо!