Гириджа Кумар Матур

превод: Сати Кумар и Григор Ленков

ГРАДЪТ В МЕН

Така се получава,
че вече не навън,
а собственото мое тяло
изригва адски шум.
Гърмящи дяволи
са дългите зъби на фара.
Кал капе от косата ми
и дишайки,
изхвърлям
одеколон и пот.
Дрехи, прогизнали от пот,
говорещи машини,
хиляди фалшиви приятели.
И аз -
един противен, изморен човек
сред мятащата се тълпа.
Горделиви жени, идиоти.
Езикът ми усеща
в устата мокра паяжина
и дъх на бурета от вино,
на клисав хляб
и на засъхнало червило.
И всички тези миризми
се смесват с ужасната воня
на един мъртвец
сред живите.

ЛУННА ИМПРЕСИЯ

Хилядоока е нощта.
Грачат гарвани, помислили, че е ден.
Къщите и улиците
са варосани.
Луна - изрязан кръг
от хромова хартия -
стои пред мене
като пълнолунието на лицето ти.
Но аз не съм го виждал никога.
То е за мен
като нещо забравено от годините.
Като забравен спомен.

УТРИНЕН ПЕЙЗАЖ

Лампите на звездите угасваха.
Светлините на хладното утро се будеха
като първите звуци на утринна песен,
Седемте тъмни пазачи на слънцето
окупираха трона на мрака.
Въздухът тежеше от мрак.
Знаците на Млечния път избледняха
с угасването на звездите.
Угасна и последната лампа -
символ на кралството на нощта -
от събарящите се високи кули
на двореца на мрака.
Тъмнината е начало на нова светлина
и на пробуждането на живота.
Мрачната нощ на епохата ще се разсее
и светлата крачка, първата светла крачка
на човешкото слънце
ще се отпечата връз прашните гърди
на земята,
в която човечеството е заспало като
слънце.

НА ТРИДЕСЕТ И ТРИ ГОДИНИ

Изкачих половината стълби
от високата кула на възрастта,
помъкнал на гръб преживяното.
Жертвам щедро всеки подарък по пътя.
Предстои ми безкрайно изкачване,
предстои ми ужасна борба.
Тази кула е празна и страшна -
само твойта любов ме крепи.
Секва дъхът ми - дай ми любов!
Дай ми уханните глътки
на своите устни, на своето тяло,
на свойте очи и сърце.
Дай ми глътка нежна любов,
за да мога да продължа.
Нека стане знаме на всички
твоята бяла ръка,
слънце - печатът на твоите устни.
Дай ми щита на свойта любов,
не откъсвай очи от очите ми.
Сабя е вдигната над живота,
човекът удря с нея човека.
Несправедливост и мъка,
моралът клечи пред портата на
падението.
Как да се радвам на деня си рожден,
щом е тежък животът ми като смъртта.
Нека твойта любов
пази цветята ми от крадци.
Любовта ми към тебе да стане любов
към света.
Нека пръсне небесна дъга тъмнината.
Дай ми сила от своята нежна любов -
искам аз да надвия смъртта.