Кедарнат Агървал

превод: Сати Кумар и Любен Любенов

ТЪЖЕН ДЕН

Тоя тъжен ден
е мълчалив
като получил първа пенсия чиновник,
като загубил на комар човек.
Като дете без майка
плаче слънцето,
като печална и разведена жена.
Вятърът със ампутирани нозе
се разхожда от скалите
чак до болницата.
Тих плач отнякъде се чува.
Стоейки на единия си крак,
вековните дървета във горите
пекат на слънце
отпуснатите си тела.

ЗА ДА ПЕЕ

Птицата,
която преди малко отлетя
и като пеещ щрих
изчезна
в синьото небе…
Песента й там
звъни,
звъни
и се завръща.
Птицата,
която преди малко отлетя…

ДНЕС РЕКАТА МЪЛЧАЛИВА

Днес реката мълчалива
бе заспала в своите води.
Огледалото й
бе под облак.
Аз не я събудих.
С тихи стъпки се завърнах в къщи.

ЕДНО ЦВЕТЕ

Едно наскоро цъфнало цвете
със сини листенца,
едно наскоро цъфнало цвете
ме ухапа с устицата си.
И аз загубих съзнание
под слънцето.

НОЩТА

Денят избяга като сърна.
Дискът на слънцето намаля и изчезна.
Някой е разчупил
огледалото на нивите, на къщите,
на горите и селата.
Златната птица на вечерта
отлетя да спи в гнездото си.
Дърветата угаснаха като лампите.
Това безспорно е нощта, нощта.
И нищо друго.

ДЕТЕТО

Трепти басейнът
от хвърления камък.
Трепти басейнът -
не басейнът,
трепти разбуденото време.