Емили Дикинсън

превод: Мирослава Панайотова

67
Успехът изглежда най-сладък
на тези, които го нямат -
и ти ще усетиш нектара,
изпитваш ли истинска жажда.

И никой от цялата Армия,
която днес Знамето носи,
не може да каже Победа
какво означава за него,

тъй както един победен -
умирайки - чува сразен -
далечната песен - триумфът
избухва в агония ясна.

1859/ 1878

130
Циганско лято
През тези дни се връщат птици -
но те са малко - Птица, две -
прощален поглед хвърлят.

През тези дни се подновяват
софизмите на юни стари -
заблуда синя, златна.

Лъжа, която не измамва
Пчелата - но правдоподобност
събужда моето доверие.

Редици семена плод раждат
и тихо през променлив въздух
един лист кротък бърза.

Причастие на летни дни,
Последно Тайнство в Маранята -
детето нека да участва.

Да вземе - символите твои -
и хляба осветен поеме -
с безсмъртното ти вино!

1890

241
Харесвам израз на агония,
защото знам, това е истина -
не имитират хората Конвулсия,
нито симулират Спазъм.

Замръзва Погледът веднъж - това е Смърт -
не е възможно да измислиш
Капки по Челото
от Мъка Истинска нанизани.

1861/1890

303
Душата търси свое Общество -
а после - заключва Вратата -
до своето небесно Пиршество -
не се показва на тълпата -

Невъзмутима - вижда - спират Колесници
до простата Врата -
и неподвижен - Император коленичил
върху килимче на пръстта -

Познавам я - от нация безкрайна
един избира само -
а после - клапите на своето внимание
затваря - като Камък.

1862?/1890

395
Аз никоя съм. Кой си ти?
Ти никой ли си също?
Тогава с теб ще бъдем двама.
Но тихо - те ще ни отлъчат!

Досадно е да бъдеш някой!
И колко шумно - като жаба -
да казваш името си само
на едно възхитено блато.

441
Писмо написах до Света,
но той не ми е писал -
това Природата разказа -
с величествена Нежност.
Предават нейното Послание
Ръце, които аз не виждам -
а вие - от любов към Нея -
за мен съдете милостиво.

1862/1890

435
В безумието скрит е божественият Смисъл -
за този, който осъзнава.
А в много Смисъл - явна Лудост -
Тълпата убеждава.
Приемеш ли това - ти здрав си -
отхвърляш - вече си опасен -
с Верига те опитомяват -

1862/1890

636
Писмо чета - по този Начин -
Вратата си заключвам аз -
и с пръстите я бутвам -
да бъде сигурен екстазът -

отивам после най-далече -
почукването да избягна -
издърпвам малкото Писмо -
печата счупвам бавно -

поглеждам строго към Стената -
изследвам най-подробно пода -
и с убеждение за Мишка
- тук непрогонена преди -

прочитам колко съм безкрайна -
за някой - непознат за Вас -
и за Небето аз копнея - но не за Рая -
с който Бог дарява Нас

1862

764
Знамение е тази дълга Сянка по Моравата -
показва, че Слънцата могат да залязват -

Известие до поразената Трева,
че Тъмнина се кани да премине.

1890

1129
Кажи ти истината цяла,
но направи го милостиво -
успехът в кръг витае.
За неустойчивата радост трябва
не твърде ярка Изненада -
както Светкавица децата
чрез обяснението мило -
да поразява постепенно -
или ще бъде всеки сляп.

1755
За да направиш прерия,
ти трябват пчела и детелина.
Пчела и детелина.
И мечта.
Мечтата само е достатъчна,
ако пчелите не достигат.