Инокентий Аненски

превод: Николай Тодоров

ОКТОМВРИЙСКИ МИТ

Тъгувам, чезне цялата ми мощ.
И в стъпки на слепец се пак заслушвам:
над мене крачи той по цяла нощ -
и в стряхата се спъва, и на суша.

Дали са мои, те ли ме горят,
сълзи ли ми пророни пак сърцето?
Или пък те от слепия текат
и той ги рони жално, безответно.

Онези, що от мътните очи
са по страните бледи, леко бягат -
и в сенките среднощен час мълчи,
а те пък се разтичат по стъклата.

1910

——————————

ОКТЯБРЬСКИЙ МИФ

Мне тоскливо. Мне невмочь,
Я шаги слепого слышу:
Надо мною он всю ночь
Оступается о крышу.

И мои ль, не знаю, жгут
Сердце слёзы, или это
Те, которые бегут
У слепого без ответа,

Что бегут из мутных глаз
По щекам его поблёклым,
И в глухой полночный час
Растекаются по стёклам.

1910