Никита Станеску

Сложната асоциативна лирика на Никита Станеску /1933-1983/ предизвика множество разгорещени спорове още при дебюта му през 1960 с книгата „Смисълът на любовта”. С нея и особено с втория си сборник „Видение на чувствата” /1964/ поетът заяви пристрастията си към „поезията на познанието”. И след това, независимо от темите, жанровете и средствата той остана верен на главната си цел: да проникне в „тайните на Сътворението”. Всъщност този стремеж бе присъщ и на големите му предшественици от румънската поезия /Еминеску, Блага, Барбу, Аргези/, но у Никита Станеску той придоби особен смисъл, а и средствата му бяха необичайни, съвсем нови.
Непрекъснато търсещият ум на поета-философ Никита Станеску копнееше да преоткрие вечните тайни на живота, да разтълкува докрай неизменните форми на нещата. Той видимо се вълнуваше от калейдоскопичната смяна на явленията в природата, от различните процеси, които непрекъснато текат в материята. Необикновената напрегнатост и наситеност на тази поезия, нейният размах и дълбочина утвърдиха румънския поет сред най-значимите световни поети на съвременността. След Хердеровата награда /1974/ и тази в Струга /1980/, беше номиниран за Нобел, преведен на много езици по света, а в родината му бе провъзгласен за национален поет от ранга на класика Еминеску.

Биографична справка: Огнян Стамболиев


Публикации:


Поезия:

ПОЕЗИЯ/ превод: Огнян Стамболиев/ брой 13 октомври 2009

НАДПИС НА ЩИТА/ превод: Нико Стоянов/ брой 42 юли 2012


За Никита Станеску:

ЗА ПРЕВОДАЧЕСКОТО МАЙСТОРСТВО НА ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ/ автор: Анита Коларова/ брой 56 ноември 2013