Никита Станеску

превод: Огнян Стамболиев

ПОЕЗИЯ

Поезията е плачещо око.
Тя е плачещо рамо,
очи на плачещо рамо.
Тя е плачещи ръце,
очи на плачещи ръце.
Тя е плачещи нозе,
очи на плачещи нозе.

Приятели мои,
поезията съвсем не е сълза,
тя е ридание,
плач на още неизмислени очи,
сълзи на очи,
които трябва да се родят красиви,
сълзи на очи,
които трябва да се родят щастливи!

САВОНАРОЛА

Яви ми се насън Савонарола и ми каза:
да стъкнем огън, суетата си да изгорим,
да пламнат дървеса, трева, пшеница
и всичко да се опрости.
Да срутим камъните и реките да разлеем
от коритата,
накрай да стане всичко просто, съвсем просто!
Да се откажем от нозете си,
защото ходенето ни е суета.
Да се откажем от очите си –
защото зрението ни е суета.
Да се откажем от ушите си –
защото и слухът е суета.
Да се откажем от ръцете си –
накрай да бъде всичко просто, съвсем просто!

Яви ми се насън Савонарола –
като прастара рана в разума световен.
Яви ми се насън,
развиках се и се събудих.

КАИН И АВЕЛ

Да увенчава костите
с ореол от трупове,
е право на първородния.

На родения след него
не остава нищо друго освен
импулса на нервите.
На родения втори
не остава нищо друго освен
гонга на думите.

На родения втори
не остава нищо друго освен
Сътворението без света.

Той по всичко прилича
на първородния –
затова държи в ръцете си
огледало.

СЪРЦЕ

Сърцето ми тупти. Аз зная, че тупти
и искам да тупти.
Тупти ли, всичко чувам
и вече не желая да тупти.
И всеки път е като първия,
като последния.
Сърцето ми безцветно е. Безцветно е
сърцето и на камъка. Това сърце,
което никой никога
до днес не е видял.
/Не вярвайте, ако ви кажат, че го знаят!/
Сърцето ми тупти. Аз зная, че тупти
и искам да тупти.
И слушам го, догдето всичко ми омръзне.
И аз, и моят слух
сме късчета от неразсечен камък.

ПОЕМА ВТОРА

Ти се носиш като сън
над моята душа.
Ти се приближаваш до моето сърце
/сякаш то е камък червен/
и за кой ли път искаш
на теб да назова
всички неща.

Устните ми не ти казват нищо.
Затихнали са като коприната на знаме
в безветрен ден.

Никъде не отивай!
С един удар ще спра моето сърце,
за да премахна болката,
която знае какво е болка,
за да премахна любовта,
която знае твоето странно име – жена!

ИМЕ

          На Огнян Стамболиев

Завърнах се от война –
война с никого.
Донесох трофей –
стадо от думи.
Да назова с тях моите стари места,
родни и още неназовани.

И тебе, приятелю, не забравих.
Донесох ти трофей –
от войната с никого.
Ново име за теб.

Бързо ми напиши,
ако от твоята война си донесъл
някое ново име за мен –
да се назова с него и аз.
Амин!

юли 1983, Букурещ