Вилие дьо Лил Адам

превод: Евгения Динкова

Utile dulci.
Flaccus (1)

Най-сетне! - Победите ни над природата са неизброими. Осанна! Време не достига да се замислим за тях! Истински триумф!… Пък и за какво да се замисляме? - В името на какво? Какво означава да се замисли човек? Празни приказки!… Да хвърлим бегъл поглед! Купчина изобретения! Да се върнем назад! Да си спомним! Да тръгнем отначало и - да минем по-нататък! По корем! Правилно! Небитието лесно ще познае своите хора.

Чудо на чудесата! Най-фините открития на Науката стават играчка в ръцете на децата! Доказателство за това нека бъде чудният Апарат за химически анализ на последната въздишка, дело на професор Шнайцьофер (младши) от Нюренберг (Бавария).

Цена: два талара - (7 франка и 95 сантима заедно с кутията), - направо без пари!… Отделно пощенски разходи. Филиали в Париж, Рим и всички останали столици. Добавете такса за доставка до дома. - Внимавайте да не ви излъжат.

С помощта на този апарат в бъдеще децата ще могат безболезнено да оплакват родителите си.

Ах, да си пазим нервите преди всичко! - Пък дори и да приличат на вътрешността на манастира, описан от моралиста в „Жюстин или неволите на добродетелта”. (2)

Ще рече някой, че се завръща Златният век.

Посоченият апарат достойно ще се нареди сред полезните подаръци, които си струва да се разгласят сред семействата, и то по две причини: заради удоволствието, което ще достави на децата, и заради удобството на родителите.

Не заема място, може да се смести във великденско яйце, да се закачи като играчка на коледната елха и т. н.

Вестниците желаещи да го поднесат като безплатно приложение на своите абонати могат да разчитат на отстъпка от страна на прочутия изобретател; препоръчва се на уредниците на томболи; далновидната национална лотария вече е поръчала втора партида.

Тази ценна вещ може да бъде мушната под салфетката на възрастен роднина по домашен празник или сватба - или в кошничката на свекърва, или чисто и просто в ръката на децата на стари приятели от провинцията, когато искате да им направите тъй наречената приятна изненада.

Нека си представим вечерните часове в семейството в някой малък провинциален град. Домакините отдавна са напазарили и са се прибрали по домовете. Вечерята е привършила. Семейството минава в салона до камината. Това са късни часове на деня, когато не се очакват гости, когато събрани до огъня родители и деца притихват. Фитилът на лампата е намален, а абажурът още повече приглушава светлината й. От облите очертания на фотьойлите едва-едва се подават черните копринени бонета на дамите.

Завършващата понякога с кавга игра на късмета е някъде вдигната, кутията на „Не се сърди, човече” и тя лежи забравена на дъното на голямото чекмедже. Вестникът е паднал в краката на задрямалите. Единственият външен човек, един възрастен господин - възпитаник на Волтер (но да не кажете на някого), и той спокойно се е отпуснал в ниското разкрачено кресло с облегало. Около масата се чува единствено равномерното забождане на иглата в плата на ръкоделието на младото момиче, в такт с дишането на родителите и движенията на махалото на стенния часовник.

С други думи достопочтеният салон на буржоата заслужено си отдъхва след делничния ден.

Прелестна семейна картинка, не само че Погресът не ги е подминал, ами ги е подмладил, както сръчен тапицер подновява старите мебели!

Но няма какво да изпадаме в умиление.

Да видим сега, на какво ще играят децата, когато няма да вдигат шум и да ядосват родителите си като ги събуждат с тракането на дървените си играчки - надуват ушите! - Вижте! - Ето ги, задават се на пръсти, on tiptoe (3), и едва се сдържат да не избухнат в буен смях. - Шт!… Невинно доближават до устните на своите предшественици малкия апарат на професор Шнайцьофер (младши)! (Във Франция за по-лесно ми казвайте Бертран (4) ).

Така изглежда играта им! - Горките деца!… Ами те репетират!… Подготвят се (добре е отрано да свикват!) за мига, когато ще се наложи да извършат това наистина. С помощта на малко морална гимнастика те поизхабяват прекалено тежката скръб, която биха изпитали в деня, когато починат близките им (ама че неестествена привичка). Те отсега притъпяват очакващата ги печал!

Изобретателният метод се състои в това да насъберат в луксозния аламбик достатъчно предпоследни дихания на близките им, унесени в съня на Живота, така че един ден, като сравнят утайката, да могат да кажат, той по какво се е различавал от съня на Смъртта. В основата си тази забавна игра не е нищо друго освен профилактично средство, предпазващо отрано нежната природа на нашите рожби от склонността към прекалено болезнени чувства! Той ги подготвя как да овладеят тревогата и безпокойството в деня на скръбното събитие; на ТОЗИ ДЕН те ще им бъдат вече познати до втръсване и ще им се струват несъществени.

Да целунем като за добро утро свидните светлокоси главици! С каква топла тъга притискаме до гърдите си веселите палавници!

Как да се изразим, че да не уроним престижа си на философ?… Пък дори и против волята си? Това е велико научно откритие, - уместно и добре дошло във всеки салон на доброто общество, - и ползата, която може да донесе на цялото общество и на Прогреса, налага пламенно да го разгласяваме.

Какво по-хубаво от това да препоръчаме на подрастващите - а в скоро време и на децата в предучилищна възраст - такова здравословно помагало.

Апаратът на Шнайцьофер (младши) - единственият укрепващ нервите на болезнено чувствителните деца, след време ще се превърне в ръководство на средношколеца през лятната ваканция; между два латински или възвратни глагола той ще може да изучава приложението му. Учителите му ще имат грижата своевременно да възложат домашно на безгрижния юноша. А в началото на учебната година ще има с какво да се похвали, слагайки помагалото на чина си.

Век на щастието! Каква утеха за родителите на смъртния им одър, че тези любими създания няма да си губят времето - времето е пари! - да плачат и да се разстройват, както винаги се получава, когато някой близък внезапно почине!… Колко неудобства ще бъдат спестени с помощта на ежедневната употреба на това изпробвано предпазно средство!

След като отворят завещанието, - те вече ще са придобили съобразената с духа на епохата уместна, просветена тъга и безразличие към смъртта на близките си и отдавна ще са се закалили - наследниците няма да се боят от последиците от тревогата и объркването, в които ненадейните погребални приготовления хвърляха понякога предшествениците ни и ще бъдат ваксинирани против страданията. Ще започне нова положителна ера в това отношение.

Погребението ще протече без смущения и така да се каже небрежно.

Независимо от обстоятелствата девизът ни трябва да бъде: - Спокойствие! - Спокойствие! - И още веднъж спокойствие.

Деловите въпроси, пренебрегнати първите дни, унинието и объркаността, от които с пословичната си алчност се възползват гробарите - (долни негодяи!…), - набързо надрасканите и дето се вика скалъпени надве натри завещания - нечетливите редове, върху които като орляк гарвани се нахвърлят правозащитниците в ущърб на станалите изведнъж неутешими роднини по странична линия, - последната воля на умиращия продиктувана в полусъзнание, суматохата в дома на покойника, разграбването на по-ценните вещи от прислугата - колко много щети и главоболия може да ви спести ежедневната употреба на апарата на Шнайцьофер (младши)!

Наследниците бързо-бързо ще изнесат покойника, - и никой вкъщи дори няма да забележи, че сте изчезнали. На мига ще се възцари обичайният ред.

Това ще се почувства и в изкуството. Благодарение на апарата след десетина години на картината „Дъщерята на Тинторето” (5) ще се гледа само като на умело съчетание на цветовете, а на траурните маршове на Бетовен и Шопен като на танцова музика.

Ох, добре си даваме сметка с какви предразсъдъци се сблъсква Шнайцьофер!… Но кажете живеем ли или не в практичен, положителен и просветен век? Живеем. - Е, тогава да бъдем синове на века! Всеки трябва да бъде син на века си. Кой днес желае да страда? Наистина да страда? Никой. Следователно стига вече фалшива скромност и неуместно сладникави чувства. Стига безполезна, зловредна и в повечето случаи прекалена сантименталност, на която дори минувачите не хващат вяра - дори и те вече не свалят шапка пред катафалката.

В името на Земята, малко откровеност и здравомислие! Каквито и приповдигнати пози да заемахме едно време, нима бяхме по-видими под микроскопа на слънцето ? Не бяхме. Така че нека по-добре да не осъждаме прибързано това, което ни смущава по липса на изработени навици и мнение! Смели свободни мислители, да издигнем на мода усмихнатото достойнство на синовната скръб, като предварително окастрим по-издадените й клони, ставащи понякога направо смешни.

Да отидем по-далеч: нима святата мъка на сина загубил старата си майка не е (в наши дни) за голтака лукс, който той не може да си позволи? Така че вайкането не е от първа необходимост: можем да минем и без него! Нима хленчовете на заможните хора са нещо друго освен прахосване на обществено време за сметка на отрудените бедняци, които не могат да си ги позволят, защото са по-необлагодетелствани от Съдбата?

Рентиерът оплаква покойниците за сметка на бедняка: той скрито прибира обществената стойност на това свое право от тия, дето само скришом могат да си поплачат.

Всички днес принадлежим към голямото човешко Семейство; това е доказано. В такъв случай защо да оплакваме този, а не онзи? Да си направим извод: щом всичко се забравя, не е ли по-добре да свикнем да забравяме незабавно? Разкривените черти на обезумелите от мъка роднини, сърцераздирателните ридания, хълцането и вдигането на вой до небесата няма, уви, никого да възкресят.

И цяло щастие в крайна сметка!… Иначе в скоро време ще се тъпчем на планетата като пасаж херинги. Каквито сме станали плодовити, няма дълго да издържим по същия начин. Неизбежните предвиждания на икономистите скоро ще се сбъднат; достойният човешки Полип ще загине от пренаселеност, - и, - след като видим, че войните и епидемиите не са достатъчни - ще се наложи взаимно да си досаждаме по балове и забавления, ако искаме малко да дишаме и се движим по земното кълбо, по същото земно кълбо, за което Науката е доказала, събирайки А плюс В, че не сме нищо друго освен временни паразити.

Казвам това за ония подигравчии, нали знаете, за ония калпави драскачи, дето човек трябва многократно да чете всяко тяхно изречение, за да проумее истинското значение на писанията им.

- „Безболезнено! Тичайте насам, господа! Искайте да ви обслужат! Само 7 франка и 95 сантима заедно с кутията! Ето… дами и господа, вижте стоката!… Душата е на дъното. Тя трябва да е на дъното! Картината, която се вижда на витрината, тук, на върха на пръчката, представя прочутия професор, когато слиза на брега на Сена, където го посрещат г-н Тие, перският шах и тълпа просветени личности. Апаратът е безвреден! Напълно безвреден. Ще се убедите, като се запознаете - (но не с този равнодушен и разсеян поглед, с който в този прекрасен момент ме удостоявате, ами с внимание и ум) - с приложеното упътване. Понеже използваните химикали - противовъзпалителни, токсични и предизвикващи кихане, се пазят в тайна от Изобретателя, Патентното бюро ни забранява за съжаление да ги съобщаваме. Вчера дойде наредба в този дух от Управлението на трицветните значки.

„И все пак за да успокоим клиентите от Буржоазията, класа на която професорът особено държи, мога да ви издам, че сместа съдържаща се в шарената кристална топка, каквато представлява Апаратът, е на нитроглицеринова основа, а всеки знае, че няма нищо по-безобидно и по-меко от глицерина. Ползваме го ежедневно за хигиенни нужди. (Непременно раздрусайте преди употреба.) Побързайте! Тези ортопедични украшения за душата са най-великото откритие на епохата! Разграбват се! Манифактурата в Нюремберг е засипана с поръчки!…”

„Самият професор Шнайцьофер (младши) се е видял чудо и не може да насмогне с доставките, при все спънките от страна на духовенството.”

„Благодат за нервите, степенувано болкоуспокояващо средство, съобразено с възможностите на всяко дете, Oued Allah (6) за семействата, този апарат е идеалното възпитателно средство за всички родители отхвърлили предразсъдъците и считащи, че ако в такъв момент чувствата са нещо сладко, прекалените чувства са напълно нежелателни, особено когато човек действително държи да е Човек! В днешни дни, под светлината на старите звезди Човечеството е станало публика, а Човекът - индивид. Свидетел, дами и господа, нека бъде не някой мъгляво наричан небесен свод, а Слънчевата система, да, Слънчевата система като се започне от Меркурий и се стигне до неизбежната Дзета Херкулес (7)”.

——————————

1. Utile dulci. Flaccus (лат.) - от стиха Omne tulit punctum qui miscuit uile dulci (Всякакво одобрение заслужава този, който е съединил приятното с полезното.); Поетическо изкуство, Квинт Хораций Флак; от трите имена на римския поет Вилие дьо Лил Адам е избрал най-неизвестното, вероятно затова защото Flaccus означава мек, размекнат (бел. изд.)
2. Жюстин или неволите на добродетелта, Маркиз дьо Сад - някои от най-прочутите сцени в романа стават в манастир (бел. изд.)
3. on tiptoe (англ.) - на пръсти (бел. прев.)
4. Във Франция за по-лесно произнасяйте Бертран - в разказа си Вилие дьо Лил Адам е избрал труднопроизносимото немско фамилно име на френският композитор Жан-Мадлен Шнайцьофер; същият си поръчал визитки, на които било написано «Шнайцьофер, произнасяйте Бертран» (бел. изд.)
5. Дъщерята на Тинторето - картина на Леон Коние- представяща художника Якопо Тинторето бдящ над мъртвата си дъщеря (бел. изд.)
6. Oued Allah (арабс.) - Божествен ручей (бел. прев.)
7. Дзета Херкулес - В наши дни е научно доказано, че цялата Слънчева система неусетно се движи към определена точка на небето, обозначена като шестата звезда на съзвездието Херкулес (или както ние я наричаме Дзета Херкулес). Тази огнена пропаст, чиито размери надминават възможностите на нашето мислене (при положение, че за мислещите видимото небе има въобще някаква стойност), се счита от астрономите за крайния вероятно предел, отвъд който се заличават всички явления, които познаваме. Може би за този завършек намеква баварският професор. Това, което ни успокоява нас, французите, е че знаем това не по-лошо от него и че имаме време да помислим. (бел. авт.)