СТИХОВЕ
превод: Александър Муратов
РОМАНС ЗА ЛИНА ОДЕНА,
УБИТА МЕЖДУ ГАДИКС И ГРАНАДА
През вратите на Гранада
кървав ручей днес изтича.
Вечер над брега му пада,
жълта и червена вечер.
Аленото на трагедията
червеней с боеца паднал,
който стене сред маслините
като сянка заледена.
Дебнат вече враговете
между клоните прикрити.
Бликва вече плач в очите,
пламват вече и пшениците.
А смъртта опиянена
на кръвта от кладенците
скача кървава, сърдита
и пронизва там борците.
Лина, Лина, свежа роза,
цвете с дръжка оросена,
се промъкна в стана вражи
без уплаха и смущение.
Тъмни бухали враждебно
се извиват над пейзажа.
Ах, каква опасност дебне,
сред маслините стаена.
Лина с хубавото тяло
сякаш носи черна гибел.
Лина пак е окръжена
с кръг от борове зелени,
пак я гонят двайсет маври,
с двайсет меча въоръжени.
Носят те смъртта в очите си,
носят чумата в кръвта си.
Искат да я хванат жива,
искат да се гаврят с нея.
Тичай, Лина, тичай, тичай,
бягай, с бягство се спасявай.
Ако враг те окръжава,
не по-малко ти си смела.
Лина, Лина, свежа роза,
цвете с дръжка оросена, -
без да чува даже вятъра
стреля и отваря рани.
Груби викове се чуват,
екнат долини, балкани,
като бикове ранени
падат мръсни мюсюлмани.
Те са седем. Те са осем.
Те са десет тежки трупа
на земята приковани,
да не станат вече никога.
Тичай, Лина, тичай, тичай,
сенките те биха скрили,
само туй ветрецът шепне
между стонове безчетни.
Ала Лина и не шава
в сенките вечерни спрена.
Пълни с блясък са очите й,
вика тя ранена в здрача:
- Жива няма да ме хванат.
Аз съм млада, но съм смела.
предпочитам с чест да падна,
с подлост аз не бих живяла!
В миг гръм леден се понася,
пада стройното й тяло.
Нека не потръпва борът,
въздухът да спре дъха си,
да не цъфнат вече розите,
да не дават плод дърветата!
Нека млъкнат яребиците
и не хвъркат вече птиците!
Лина, Лина, розо млада,
ще те помнят тук, девойко:
между Гадикс и Гранада
младият ти стан се свърши!
ОСВОБОЖДАВАНЕТО НА ГРАНАДА
Кой би те познал, Гранада?
Не Абенсеражите жестоки
те държат робиня млада.
Гъста кръв като поточе
в уличките твои лази,
цапа къщите ти бели
със жалейки и омраза.
Кой могъл би да те познае
маври щом са те превзели?
Поруганите девици
от прозорците не гледат.
Мъките на мъченици
живи са ги закопали.
Ах, султанът да те види
пленница на мавритяните!
Нивите навред са злачни,
но най-злачни са в Гранада.
И отиват днес сеячите
горе в планина Невада.
Селяните от Хаен и
от красивата Малага, -
конници с коне разпенени
прокопитват към Гранада.
О, градът на кармелити,
карамфили и босилек,
с плачовете и тъмата
чака свободата мила.
Не препускаха напусто
ден и нощ, в пек и киша,
конниците андалузки
прелетяха до Гранада.
Земьо, що те тъпча с коня,
кръв и ужаси видяла,
не ще паднеш под пагона
на безчестни генерали.
Чуй, Хенералифе стене
и Алхамбра се разтърсва,
чаткат конските подкови
цяла нощ, додето съмне.
Ах, каква зора в небето
утре ще съзреш, Гранада?
