Паскуал Хосе Пла-и-Белтран
Паскуал Хосе Пла-и-Белтран (Pascual Jose Pla y Beltran), испански поет, е роден на 11.11.1908 г. в село Иби, провинция Аликанте. Произлиза от работническо семейство: бащата е надничар, майката - перачка. Самият Белтран е работник в тъкачна фабрика в Алкой, където се премества семейството му през 1919 г. Литературното си поприще започва в провинциалната преса. През 1928 г. заминава за Валенсия, където завършва вечерно училище. Първата му книга „Участ на хризантеми” (1929) съдържа романтични стихове, примесени с известна доза анархизъм. На другата година издава „Вретено на вечността”, която, според собствените му думи е преход към „чистото изкуство”. По това време Пла-и-Белтран влиза в работническото движение и в досег с демократично настроени писатели, което оказва силно влияние върху неговото творчество. Член на Испанската комунистическа партия. Следват стихосбирките: „Нарха. Пролетарски стихове” (1932), „Кървави епопеи. Революционни песни” (1933), „Глас от земята” (1935), „Другарка” (1936). Участва във Втория конгрес на писателите във Валенсия през 1937 г. Посещава Москва като пратеник на испанската младеж (1937). В края на гражданската война е арестуван и хвърлен в затвора от режима на Франко. Осъден на смърт, присъдата му е заменена и освободен от затвора през 1946 г . Остава в Испания до 1955 г., когато негова творба е публикувана под псевдоним и разпространявана тайно. Изгнаник отначало в Санто Доминго, а после във Венецуела. Умира на 24.02.1961 г. в Каракас, Венецуела.
Публикации:
Поезия:
