Николас Гилен

превод: Петър Велчев

СКРЪБ

Животът ми е вехнеща градина.
Скръбта я стъпка като злобна фея -
не пее там онази птица синя,
която ме накара да копнея…

Мечтаех си за щастие в живота,
но мрачна нощ челото ми покрива -
и аз вървя по своята голгота,
нарамил тежък кръст от скръб горчива.

Не търся вече ни успех, ни слава
и щастие не ме опиянява,
любов не чакам, нито знойно лято.

Сърцето ми, в което нежност има,
е карамфил, смразен от злата зима -
на пролетта под слънчевото злато…

ПОСЛАНИЕ

В могъщото ти, магнетично превъзходство скрит е
на източни принцеси чарът - грациозно мил.
Ръцете ти са лилии, звезди - очите,
а устните - опияняващ, кървав карамфил…

Знам: ще завидят, ще намразят хубостта искряща,
чертите на богиня и смеха ти зазвънтял -
той като крехка роза се поклаща
и нервно тръпне като звучен ручей от кристал.

Принцеса… Дева… Фея: нека никога теглото
не кара да растат по пътя ти цветя на Злото,
ни да те плаши с хищника настръхнал на Скръбта.

В сърцата на копнежи ти засявай до насита,
а над копнежите ти Щастието да прелита -
тъй както чучулига над градините през пролетта…