Хорхе Луис Борхес

превод: Румен Стоянов

СЛУЧКА С ВРАГА

Толкова години да бягам и да се надявам, а сега врагът е у дома. От прозореца го видях да се качва мъчително по стръмния път на хълма. Помагаше си с бастон, тромав бастон, който в неговите стари ръце не можеше да бъде оръжие, а жезъл. Трудно ми бе да доловя каквото очаквах: слабото хлопване по вратата. Погледнах, не без носталгия, моите ръкописи, полузавършената чернова и съчинението на Артемидор за сънищата, книга малко нередна там, понеже не знам гръцки. Друг изгубен ден, помислих. Трябваше да напъвам с ключа. Побоях се мъжът да не рухне, ала стори няколко неуверени крачки, пусна бастона, който повече не видях, и падна в леглото ми изнурен. Моето безпокойство бе си го въобразявало многократно, ала едва тогава забелязах, че прилича, по начин почти братски, с последния портрет на Линкълн. Ще да е било четири след пладне.
Наведох се върху него, за да ме чуе:
- Човек вярва, че годините минават за него - рекох му, - но минават и за останалите. Тук се срещаме най-сетне и станалото няма смисъл.
Докато говорех, бе си разкопчал балтона. Дясната му ръка беше в джоба на сакото. Нещо ми сочеше и почувствах, че е револвер.
Каза ми тогава с твърд глас:
- За да вляза в дома Ви, прибягнах до състраданието. Сега сте на моя произвол, а не съм милозлив.
Подхванах някакви думи. Не съм силен мъж и само думите можеха да ме спасят. Смогнах да изрека:
- Вярно е, че преди време изтерзах едно дете, но вие вече не сте онова дете, нито аз оня неразумник. Пък и отмъщението не е по-малко суетно и смешно от прошката.
- Тъкмо защото не съм вече онова дете - отвърна ми, - трябва да ви убия. Не става въпрос за отмъщение, а за изява на справедливост. Вашите доводи, Борхес, са просто хитрувания на вашия ужас, за да не Ви убия. Вече не можете стори нищо.
- Мога да сторя едно нещо - отвърнах му.
- Какво? - ме запита.
- Да се събудя.
И така сторих.

КИНЖАЛЪТ

На Маргарита Бунхе

В едно чекмедже има кинжал.
Бил е изкован в Толедо, към края на миналия век; Луис Мелян Лафинур го дал на баща ми, който го донесъл от Уругвай; Еваристо Кариего някой път го държа в ръка.
Виделите го трябва да си поиграят с него; личи как отдавна са го търсели; ръката бърза да стисне чакащата я дръжка; послушното и могъщо острие се вмества точно в ножницата.
Друго иска кинжалът.
Той е повече от структура, направена с метали; мъжете са го замислили и стъкмили за една много точна цел; по някакъв, но вечен начин той е кинжалът, убил снощи мъж в Такуарембо, и кинжалите, убили Цезар. Иска да убива, иска да пролива внезапна кръв.
В едно чекмедже на писалището, сред чернови и писма, безкрай сънува кинжалът своя прост тигров сън и ръката се одързостява, когато го управлява, защото металът се одързостява, металът, предчувстващ във всеки допир човекоубиеца, за когото са го създали мъжете.
Понякога ми дожалява. Толкова коравост, толкова вяра, тъй безметежна или невинна надменност, а годините минават безполезни.

ХЕНГИСТ ИСКА МЪЖЕ
(449 ПР. ХР.)

Хенгист иска мъже.
Ще се притекат от прадалечните пясъци, губещи се из дългите морета, от хижи, пълни с дим, от бедни земи, от дълбоки вълчи лесове, в чието неопределено средоточие е Злото.
Орачи ще оставят ралото и рибари мрежите.
Ще оставят своите жени и деца, защото мъжът знае, че навсякъде в нощта може да намери първите и да направи вторите.
Хенгист наемникът иска мъже.
Иска ги, за да надвие остров, който още не се нарича Англия.
Ще го сподирят покорни и жестоки.
Знаят, че винаги е бил пръв в мъжка бран.
Знаят, че веднъж забравил своя дълг за мъст и че му дали обнажен меч и че мечът извършил делото си.
С гребане ще прекосят морета, без компас, ни мачта.
Ще носят мечове и малки щитове, глиганообразни шлемове, заклинания да се множат зрели посеви, смътни космогонии, хунски и готски басни.
Ще завоюват земята, ала никога не ще влязат в градовете, напуснати от Рим, защото са неща прекалено сложни за варварския техен ум.
Хенгист ги иска за победата, за грабежа, за покварата на плътта и за забравата.
Хенгист ги иска (ала не го знае) за основаване на най-голямата империя, за да пеят Шекспир и Уитмън, за да владеят Нелсънови кораби моретата, за да се отдалечат Адам и Ева, уловени за ръка и тихомълком, от Рая, който са изгубили.
Хенгист ги иска (ала не ще го узнае), за да очертая тези букви.