Хорхе Луис Борхес
Хорхе Луис Борхес (Jorge Luis Borges, 24.08.1899-14.06.1986), аржентински поет, прозаик, публицист, преводач, е роден в в Буенос Айрес. В жилите му тече испанска, еврейска, ирландска и португалска кръв. В семейството му говорят на два езика: испански и английски. На 10 г. превел на испански език приказката на Оскар Уайлд «Щастливият принц». Създава първите си литературни произведения на 6-7 г. През 1914 г. семейство Борхес посещава Европа и е принудено да остане там поради Първата световна война. През 1918 г. се установяват в Испания, където поетът се присъединява към поетите-авангардисти. В последния ден на 1919 г. в пресата се появява първото стихотворение на Борхес. След две години семейството успява да се върне в Аржентина. С времето Борхес оставя поезията и се насочва към «фантазийната» проза. Сборници: «Всеобща история на безчестието» (1935), «Измислици» (1944), «Алефът» (1949), «Създателят» (1960), «Докладът на Броуди» (1971) и др. През 50-те г. пише множество стихове в класически дух, основна теми на които са огледалата, лабиринтите и безкрайната книга на световете. Ръководител на Националната библиотека на Аржентина. По това време вече практически ослепява. Разделя се с поста си през 1973 г. Един от създателите на Антология на фантастичната литература и Антология на аржентинската поезия. Умира в Женева. През 2008 г. в Лисабон е открит негов паметник. По произведенията му са заснети повече от 30 филма. На български са издадени всичките му основни произведения.
Публикации:
Поезия:
ПЕЕ СРЕДНОЩ, ПРИЗОРИ ПЛАЧЕ/ превод и бележка: Никола Инджов/ брой 39 април 2012
Проза:
