Доспамбет

превод: Атанас Звездинов

В СТЕПТА ЧУЙ ИЗВОРИ С ПРОХЛАДЕН ПУЛС

В степта чуй извори с прохладен пулс,
Азов не е по-лош от Истанбул.
В Азов роди се войнът Аймадет -
известният на всички Доспамбет.
С какво е той по-лош от хански син?
Не е по-лош от син на бий* един.
В дарените ми дни от бога на
тоз хански син надвих със добрина!
В Азов герои много съм познал,
на никого от тях не съм се дал!
В дълбок, дълбок, дълбок, безкраен сняг,
да се стопи за който няма как,
подкарах юртата, лежеше път напред,
моми безценни ставаха жив лед,
но следвахме си пътя предприет.
Начело на войската силна бях,
на запад бързахме, всявайки страх.
Животът почва с празник, с крах завършва май
и всеки има в него своят край,
в порядъкът извечен няма нов
дори за Доспамбет от град Азов.
Среднощ, че съмва мислехме- беда,
за слънце често вземахме звезда
и по следите на предишни братя
разпръсвахме праха си по земята,
напуснали дом, обещал покой,
но в походите нямаше друг кой
да стисне гъвкавите конски шии,
в тъга красавиците да обвие…
Стрела прониза моя боен кон
направо в шията, какъв прелом,
стрела и в Аймадет, тъй без да чака,
със остра болка му проби гръбнака.
Като фонтан избликва черна кръв -
изтичам бързо от фонтан такъв,
бедрото мие мойта кръв на мълнии,
ботушите ми бърза да напълни.
Ранен на смърт, сега изпитвам страх,
Но че кръвта съсирва се разбрах.
Ако до мене имаше лечител,
да стегне раната ми би опитал,
ала по-страшно е от тази рана,
че не е редом с мен душа желана.
На дюните играх, в небрежен миг
изгубих си любимия камшик.
На примката си кожена висеше,
със дръжка сребърна камшикът беше
и златна шарка дръжката красеше.
Но той остана там, в града Азов -
на весели гризачи весел лов.
Взех за жена на Али ага дъщерята,
красавица тя беше всепризната -
не беше я огряло слънце, нито
бе вятър пък косите й заплитал.
Човек лицето й не бе видял,
но мина всичко - няма и следа!
Косакая и Косая, майка на Ер Досай,
подобно ханска щерка султан омая май
и тъй на лакът бял снагата си подпряла,
като че за утеха издигна юрта цяла.
Самата с десет копчета гръдта си там разкрила,
с човек най-жалък беше дните си убила.
Аз не разбирам още: как си се решила!…

О, мили, мили, роден Ак-Жаик!
Нима без кон живее се и миг?
Без юртата с високите стени,
с ботуши от елен, къде са тези дни?
С каишите, нещавените още
и бронята ти с цвят на черни нощи, къде са тези дни?
На кулестия с гръмките цвилни,
с усещането на топор в ръката - къде са тези дни?
И с шест аршина дълга, бяла пика,
с която който щеш сразяваш лихо, къде са тези дни?
С лъка със тетива, опъната за бой,
и със стремителни стели в ръката рой - къде са тези дни?
От славни бии като Кет Буга
очаквахме съвет, като че бе сега,
населваха на Едил бреговете,
поляните - с кобили хергелета…
Кумис от меховете конски пили,
как всички сме се веселили…
Като че всичко виждам и сега!

Тогай, тогай, тогай,
че в теб съм спал, сега не съжалявам,
че враг замерях, пак не съжалявам,
че враг убивал съм, не съжалявам,
че претоварен с шатра съм вървял,
тулпара оседлал, не съжалявам.
Лъчите на луната са мой шлем.
И не веднъж съм го надявал хем, не съжалявам.
Изпъстрен като трон е моят стол -
възсядал съм го горд, като престол, не съжалявам.
Зад булото красавици целувах,
коси разплитах страстно и не чувах, не съжалявам.
И днес, живота си когато виждам,
не съжалявам повече за нищо,
пред войни на Мамай загубил дъх,
пред края си, постигнах своя връх.

——————————

*бий - знатен мъж, воин, боец. бел. прев.

ПЪРВО ТОЛГАУ* КЪМ БИЯ ТЕМИР

Облаци пълзят с охота -
дъжд навярно ще вали.
Лебедите в езерото
сякаш гръм ги повали.
Но сред многото едни са,
дето плачат от печал.
Други като подлеци са
им донесли тая жал.
Стъпващ отмерено, крачещ наперено,
ти ли си мой верен кон,
с остър връх и златна дръжка
мой безгрешен
меч - поклон!
Мой султане - повелител,
де е моята обител,
где молитва се шепти?
Кааба - нима си ти?
В златна чаша - мед златист
ти поднасям поривист,
заповед ли имам аз,
изпълнявам я завчас.
Аз съм ситият ти кон, аз съм бързият ти кон,
аз съм роб от твойте, щом
считаш, че по-лош от тях съм,
нека своето наваксам.
Считаш ли ме недостоен,
натоварвай ме спокоен -
нека себе си изпитам.
В осем краища да скитам,
в осем пътя да поема
и съдбата си приема.
Някога Едил безводна
бе за жаждата негодна,
а сега широка, синя,
свети- сабя дамаскиня.
Щом Едил расте на воля,
пак е Божията роля.
Щом растат по бреговете
и с листа фиданки светят,
пак е Божия охота.
Вдигнеш ли изпод седлото
топор як, да ти помогне,
светещ златно като огнен,
и превърнеш се във воин,
за предците си достоен,
с чест и слава очарован,
не е твоя то творба -
пак е Божия съдба.
Цветето сгъва се, сякаш от ужас,
слушай, не бой се, то пак ще послужи,
за син, щом достойно душата ти гали,
добитък и ум, недей нищо да жалиш -
кой знае в живота какво ще се случи -
възможно е той и за теб да послужи.
Листи ствола украсяват,
доблест - бойната стомана.
Благородния не унижавай,
някога ще ти потрябва.
Ако пък не го разбираш,
в зло другар не ще намираш.
Плашиш ли, се втурвай в боя -
стършел не грози героя,
бронята надянал, бий се -
меч храбреца не пронизва.
В мирни дни дели с другари -
обграден да те завари
с богатири трудно време -
няма враг да те превземе.
Сили не мери с борците,
лесно смешен не бъди ти.
По-добре е умен враг
от глупак - приятел драг.
Бой се от врага стократно,
но в тълпата от приятели
хиляди се пъти бой.
Не цели стрела в небето,
ще се върне неусетно.
Ако тайна споделиш
със подлец, ще жалиш триж.
Всякакви ги има хора,
не съди по как говорят.
Злато ти си, аз - пари съм,
ти - коприна, вълна - аз,
ти султан си, аз - слуга съм,
ти - сокол, и лебед- аз.
Призови ме, мой султан,
аз сърцето си ще дам.
Може и да видиш как
ще си дам живота чак.

——————————

*толгау - обръщение. бел. прев.