Шалкииз

превод: Атанас Звездинов

ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ КЪМ БИЯ ТЕМИР
пред извършването на Хаджа*

Дал отдих на любимия си кон,
платното вдигна над морето синьо,
решил съдбата си да повериш на кораб.
И без да криеш мисъл от народа,
помисли си, че домът на Всевишния -
Кааба те очаква!
Щом натовари кораба, ще тръгнеш,
поставил ли си цел, ще я постигнеш,
достигнеш ли я, ще се поклониш.
Ала народа, дето си събрал,
султане мой, ти-моят повелител,
тези народи на кого оставяш?
Старикът твой върви едва-едва,
оглавникът нарамил, спъва коня,
брадата му е все в горчиви сълзи.
Народът от дедите наследен,
мъжете свикнали да те последват,
достойните мъже ти разтревожи,
с един ги удар сякаш порази,
в униние всеобщо потопи ги.
С глава е черна тази бяла птица -
платно конопено на връв крепи се
и във морето, синьо и спокойно
вълните с нежната си грива вдига.
Мастилото и бялата хартия
е нужно да те претворят в изкуство,
но съдено ли е да се не върнеш,
народът и жена ти и детето
очите си ще трябва да изплачат -
лишени от житейската опора!
Потомък на Едиг, мирза по кръв си,
и като самеца, презрял скопеца,
на думата си винаги си верен.
А за мъжете, дето са след тебе
е тази вест като за дъб секира.
И ако от далечния, зелен, обилен край,
писмо дългоочаквано пристигне,
тълпа враждебна, бавна, любопитна
за слухове
край местния извеян ще се сбира.
Край пъстра планина пасе табуна
от пъстри, привлекателни коне,
но аз не виждам между тях кобила,
намерила доволна своя кон.
Мой повелителю, ето че и ти
по пътя си добър сега поемаш,
но сред оставащите тук мъже
достоен като теб не ще намериш.
Наш бий беше Темир, народът ни - единен.
Каквото от Ногайския народ
е оцеляло, гърчи се от болка.
Ако удариш по костта, се чупи,
убиват заека със мъртва хватка,
на лебедчето медните крила
строшили, нокти на орел се свиват.
На меч стоманен ударът е смъртен.
Самият ти- орел си в небесата.
Убил над езерото девет птици,
ти- степ обширна, лебедов султан!
Избирайки простора за живота,
сокол си сив- най-бързият от всички!
Народът няма работа с тълпата,
не е за стълкновения със тебе.
Султане, повелителят си ти
и на народа ми си властелина!
Тревата шибне те, но да вреди не може,
спокойни лебедите са, преди да ги слети сокола,
но днес това е бреме и за сокол и лебед.
И тъкмо то народа ти тревожи:
Тълпата разпокъсана постигна тежка участ.
Тиленши-ула Шалкииз слуга е верен
на повелителя Темир.
Безбройни като облак са рогата,
но с отпътуването на бия Темир
отива си и сигурната сила:
пропукан е рогът в самия корен.
Ти повели да свикат мъдреците,
в Писанието рече да узнаеш
как стига се в далечната Кааба.
Аз питам те, хан мой и повелител,
Кааба или на Всевишния обител
създал е Ибрахим Халил Аллах,
а Азраил душите мъртви сбира?
Но ако падналия ти повдигнеш,
скърбящия ти ако утешиш,
изправиш гърбавия, твоята Кааба,
Домът на Бога, сам си отвори:
мой повелителю, султане мой,
той е пред тебе!

——————————

*Хадж - поклонничество в Мека в мюсюлманската светиня Каабе или в Медина пред гроба на Мохамед. бел. прев.

ЕЗЕРА, ОБРАСНАЛИ С КАМЪШ
И ВОДИ, ПОКРИТИ С ТИНЯ

Езера, обраснали с камъш и води, покрити с тиня,
кому не са били за отдих място?
Сред тинята загиналият бряст
кому ли не е ставал кръст надгробен?
Към гробището в сетния си път,
обвити в бял покров, да се харесат,
кого не изоставиха красавици. Ала къде са?
Кобилата, вя гривата си пищна,
но господар пешком не изостави.
Размахвайки криле прокобни, сова
лете кому не е била другарка?
С чирикането жълто на врабеца
кого ли Азраил не си хареса,
в брадата свил гнездо от жълта гад,
с мухи край устните - безбройна рат?
И търсейки изгубените крави,
къде казах глава не е оставил?
Та…нека насладим се на живота -
красиви, весели, да пием със охота…

Че след кого не е оставал млад
този така, така измамен свят!!!