Шалкииз (Шалкииз жырау Тиленшиулы, Шалкииз Тленшиулы) казахски поет, философ, воин, е роден през 1456 г. в Западен Казахстан. Син на крупния феодал и аристократ Тиленши. Майка му е дъщеря на хан Муса от Ногайската орда. Губи майка си, когато е на три месеца. Отгледан и възпитан от дядо си по майка. Живее във времето на разпада на Ногайската орда. Най-прославеният поет на своето време сред казахите. Голяма част от живота си прекарва като съветник при двора на управителя на Ногайската орда - хан Темир (Темир бий, Тимур бий, Битемир хан), сражава се под предводителството на Орак и Мамай. След смъртта на Темир застава на страната на Мамай и по-младия му брат Жусуп - едни от влиятелните хора в Ногайското ханство. В разгорялата се борба между Исмаил и Жусуп остава на страната на последния. Впоследствие, след провокационната политика на Исмаил, Жусуп отблъсва от себе си поета и Шалкииз се отдалечава от своя покровител. Последните години от живота прекарва в казахската държава при Хакназар хан. До нас е достигнало малка част от творчеството му. В него възпява героизма, устойчивостта, храбростта, честта и верността на боеца. До революцията от 1917 г. стиховете му са включени в 12 песенни сборника и христоматии. Първият от казахските поети, преведен на руски език и високо оценяван от руските учени и изследователи. Основател на героико-философското направление в казахската поезия. Автор на много афористични изрази, превърнали се в пословици и поговорки. Умира през 1560 г.

Публикации:

Поезия:

ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ КЪМ БИЯ ТЕМИР/ превод: Атанас Звездинов/ брой 117 май 2019