Гурген Баренц

превод: Елка Няголова

Разпятието Ти и този ден аз помня.
Небето се разпаряше по шевовете.
Разстроен бях, не можех да повярвам,
че всичко туй наяве ни се случва.
За радост фарисейска ти умираше.
Те вече облекчено си въздъхваха.
В очите им гореше тържество.
Ти им прости. Бе Бог. А аз не можех.

Видях по-късно Твойто Възкресение.
Бе камъкът отместен. В понеделник.
От гробницата стражниците бягаха.
Да, ето го саванът ти! Бе празен!
Аз бях объркан. И какво да мисля?!
Два ангела в одежди белоснежни
ме питаха: „А ти защо си тук?
Сред мъртвите жив Бог ли търсиш?!
За Бога питаш? Той е между живите.
В сърцето ти е. Там го потърси!”

Видях по-късно Твойто Възнесение.
В небето се издигна - тихо, плавно,
възнесе се с протегнати ръце
и в бели облаци за миг разтворил се,
към висшата обител се изгуби…
Възнесе се. За няколко минути
Те скриваха от нас два облака.
Четирсет дни тъй бързо се изнизаха!
А ангелите в белите одежди
ми казаха, че Ти ще се завърнеш
и смърт, и болка тук ще отмениш.

Аз вярвам още в Твоето завръщане
и в Твоето Пришествие в света ни,
в правдивия Ти Страшен съд за грешните.
Твой съд най-висш - така отдавна чакан е!
И в тържеството Ти, и в Твоята Победа
над Дявола, лъжата, подлостта.
В небето, в обновената от Теб земя.

Без вярата животът ми какво ли струва?!
Без нея няма никакъв живот.