Пол Елюар

превод: Невена Стефанова

Накладох огън аз - лазурът ми го даде,
огън - приятел да ми бъде той,
огън - за да се приютя във зимна нощ,
огън - за да живея по-добре.

И дадох му това, което бях получил от деня -
горите, храстите и житното поле, лозята,
гнездата с птиците им, къщите със ключовете,
цветята, насекомите, зверчетата и празниците.

Живеех само от пращенето на пламъците
и само от дъха на топлината
и като кораб, потопен в заприщена вода,
и като смърт - аз нямах друга същност.

1918 г.