Павло Тичина

превод: Захари Иванов

***
Заудря приклад по вратите
и звъннаха страшно стъклата:
- Отваряй, невясто, отваряй!
Посрещай ни в свойте палати!
И тя ги посрещна на прага:
„Ах, мъка, с какво да ви храня?
С какво да ви срещам? От мойто
дете кост дори не остана!”
Покланя седълго и ниско
и вкъщи ги води щастлива.
А гостите трепнаха мигом,
видели очите й диви.
„На мойто дете ще ви сваря
душата - да хапнете малко!” -
и бърка тя в тенджера празна,
и гледа с поглед разплакан.
- Не се тревожи ти, невясто -
сега сме доволни и сити!…
Но тя им налива в чинии -
душа на убит да опитат!…

1921