Павло Григорович Тичина (15 (27 нов стил).01.1891, село Пески (Козелецка околия, днес Бобровицки район, Черниговска област, Украйна) - 16.09.1967, Киев), украински съветски поет и държавник, е роден в семейство на селски свещеник и учител. Произхожда от старинен казашки род, според семейното предание негов прадядо е бил полковник при Богдан Хмелницки. Завършва духовно училище в Чернигов (1900-1907), духовна семинария пак там (1907-1913). Посещава „литературните съботи” на Михайло Коцюбински. Печата от 1912 г. Дебютира със сборника символистични стихове „Слънчеви кларнети” (1918). Завършва търговски институт в Киев (1917), същевременно работи като журналист. По-късно е редактор на списание „Червен път” в Харков (1923-1934). През Великата Отечествена война живее в Уфа (до 1943 г. там се намират Академията на науките на УССР и Съюза на писателите на Украйна). В Уфа пише изследване за класика на башкирската литература „Патриотизмът в творчеството на Мажит Гафури” (1942); книгата с публицистика „Творческата сила на народа” (1943). Автор на поетичните книги „Плуг” (1920), „Вместо сонети и октави” (стихове в проза, 1920), „В космическия оркестър” (1921), „Вятър от Украйна” (1924), „Чернигов” (1931), „Чувство за едно семейство” (1938), „Стомана и нежност” (1941), „Да побеждаваме и да живеем!” (1942), „Ще дойде денят” (1943), „Могъщество ни е дадено” (1953), „Ние - съвестта на човечеството” (1957), „В сребърната нощ” (1964); поемите „Сабята на Котовски” (1938, незавършена), „Шевченко и Чернишевски” (1939), „Погребение на приятел” (1943), „Расти, прекрасен свят” (1960), „Просторите на комунизма се виждат” (1961). Издава избрани произведени в 3 тома (1957). В творчеството си използва поетичното богатство на украинската народна песен. По много от стиховете му е създадена музика. Превежда редици български поети: Ботев, Вазов, Людмил Стоянов. Също така превежда Пушкин, Баратински, Блок, Тихонов, Ушаков, Купала, Колас, Ованесян, Туманян, Акопян, Иля Чавчавадзе, Церетели, Донелайтис, Саломея Нерис, Венцлова и други. Пише публицистика, литературоведска есеистика (книгите „Магистрали на живота”, „В армията на големия стратег”, посмъртно издадените „От миналото - към бъдещето”, „Чета, мисля, записвам”) и мемоари - „Из дневниците” (1981). Един от съавторите на химна на Украинска ССР. Един от ярките привърженици на делото на Й. В. Сталин и социализма. Академик от АН на УССР (1929). Член-кореспондент на Българската АН (1947), доктор по филология. Директор на Института за литература към АН на УССР. Лауреат на Сталинска награда първа степен (1941), на Държавната награда на УССР „Тарас Шевченко” (1962). Член на ВКП(б) от 1944 г. Министър (нарком) на просветата на УССР (1943-1948). Депутат във ВС на УССР (1938-1967). Председател на ВС на УССР (1953-1959). Депутат във ВС на СССР (1946-1962). Герой на социалистическия труд (1967). Погребан в Байковото гробище в Киев. Пълните му събрани съчинения обхващат около 15 тома. Посмъртно е издадена огромната по обем „поема-симфония” „Сковорода”, над която Тичина работи повече от 20 г. и която остава незавършена.

Публикации:

Поезия:

ЗАД СЕЛОТО ТАМ…/ превод: Атанас Цанков/ брой 45 ноември 2012

ЗАУДРЯ ПРИКЛАД ПО ВРАТИТЕ…/ превод: Захари Иванов/ брой 116 април 2019

За Павло Тичина:

БЛАГОСЛОВЕН Е ПАВЛО ТИЧИНА…/ автор: Леонид Талалай/ брой 45 ноември 2012

В ЯСНА ПОЛЯНА/ ЧОВЕЧНОСТ/ автор: Максим Рилски/ брой 50 април 2013