Владислав Броневски
Владислав Броневски (Wladyslaw Broniewski, 17.12. 1897, град Плоцк, тогава в Руската империя, сега в Полша - 10.02.1962, Варшава) е полски поет, преводач и общественик, представител на социалистическия реализъм. Роден в Плоцк - град на Висла, северно от Варшава, в семейство на банков чиновник, който умира през 1902 г. Завършва гимназия в Плоцк. През април 1915 година се присъединява към полските легиони на Юзеф Пилсудски и участва в Първата световна война, награден със сребърен кръст и орден. Интерниран, заедно с други легионери, които отказват да положат клетва за вярност към Германия (1917). След освобождаването си от лагера постъпва през 1918 г. във Варшавския университет, където завършва философия (1921-1924). Същевременно участва в конспиративната дейност на нелегалната Полска военна организация. Преследван от властите, арестуван през 1931 г., но скоро е освободен. През 1939 г. емигрира в СССР, където сътрудничи на пресата. Участва от април 1942 г. в армията на генерал Владислав Андерс по време на Втората световна война, през Иран и Ирак стига до Палестина, където издава в Йерусалим полското списание „На път”. През 1946 г. се връща в Полша, пише публицистика и лирика. Лауреат на държавни награди през 1950 и 1955 г. Жена му актрисата Мария Зарембинска е била затворничка в Освиенцим. Автор на сборниците със стихове „Вятърни мелници” (1925), „Дим над града” (1926), поемата „Парижката комуна” (1929), „Грижа и песен” (1932), „Последен вик” (1939), „Дървото на отчаянието” (1945), „Надежда” (1951), „Анка” (1956), „Нови стихове” (1962), поемите „Мазовия” (1951) и „Висла” (1953). Превежда руски класици (Достоевски, Гогол), творби на А. Н. Толстой, Маяковски, Есенин, Брехт, както и български поети - Ботев, Вапцаров и др. Умира от рак. В дълбоко патриотичното си творчество е привърженик на революционната традиция и борбата срещу капитализма.
Публикации:
Поезия:
ВЯТЪРНИ МЕЛНИЦИ/ превод: Димитър Пантелеев/ брой 45 ноември 2012
МОЕТО ПОГРЕБЕНИЕ/ превод: Елисавета Багряна/ брой 65 септември 2014
