Едит Сьодергран

превод: Свежа Дачева

ЕСЕННИТЕ ДНИ

Есенните дни са прозрачни
и нарисувани върху златния грунд на гората…
Есенните дни се усмихват на целия свят.
Толкова е хубаво да заспиш без желания,
преситен от цветята, уморен от зеленината,
с червения венец на виното до възглавницата…
Есенният ден не жадува нищо вече,
неговите пръсти са неумолимо студени,
в сънищата си навсякъде вижда
бели снежинки непрестанно да падат…

ЗВЕЗДНА НОЩ

Безсмислено страдание,
безсмислено очакване,
светът е празен като твоя смях.
Звездите падат -
студена и прекрасна нощ.
Любовта се усмихва в съня си,
любовта сънува вечност…
Безсмислен страх, безсмислена болка,
светът е по-малък от нищо,
от ръката на любовта се изплъзва в дълбочината
пръстенът на вечността.

СЕВЕРНА ПРОЛЕТ

Всички мои въздушни замъци се стопиха като сняг,
всички мои мечти изтекоха като вода,
от всичко, което съм обичала, ми останаха само
едно синьо небе и няколко бледи звезди.
Вятърът се движи бавно между дърветата.
Празнотата почива. Водата мълчи.
Старият бор е буден и мисли
за онова бяло облаче, което в съня си целуна.