Рита Буми-Папа

превод: Божидар Божилов

Атина е тежко болна,
но превръзката върху челото си скъса
и с четиридесет градуса температура
заби барабан за въстание
по площадите и по безсмъртните бедни квартали.
С разрошена коса, разгърдена като статуя на лудостта,
облечена в дрехата на свободата,
препасала страшния меч на апокалипсиса,
върви из мъглата на историческия декември,
мъглата, разкъсвана от бомби и изстрели.

Наемници убиха онзи ден с автомати
чедата й най-светли и най безрадостни,
останали прави, с души между зъбите,
а слънцето бляскаше връз гърдите простреляни
като златен медал,
защото те викаха високо за свобода и правда
с големите си гладни уста,
запечатани през дългата четиригодишна нощ
в преизподните на затвора Хайдари,
запечатани с куки и вряща смола.

Пред варварския дворец,
издигнат със костите на наште бащи,
кръвта изпълни четиридесет червени купела,
които народа веднага покри
със лаври, със сълзи, с лимонени клончета,
със стихове, пълни с правописни грешки и парещи клетви,
стихове, написани с вишнева кръв
върху амбалажна хартия,
върху набързо скованите кръстове,
които момичетата от съпротивата
превързаха здраво с косите си.

Пред тях мина цяла Атина, прекръсти се,
от тамяна по-бледа и боса.
Там коленичи с разпуснати плитки
майката, на света от смъртта най- засегната -
Гърция.
Тя пееше марша на жертвата,
коленете й се разраниха от асфалта,
защото тя дълго стоя коленичила
под разплаканите пиперови клони,
пред паметника на незнайния воин,
който гледаше смаян.

Любовта на народа е буря, над вълните й плуват
четиридесет ковчега, покрити със флагове,
черна човешка река изтича из водопадите на гнева.
Реката тече по атинските улици,
отгдето премине, бучи, сякаш иска
да залее къщите заедно с убийците на Идеята.
Върху окървавената земя пристъпва боса Атина
с нозе, обагрени от хиляди слънца,
все още с германски окови на китките,
с гърди, върху които личат още раните
от сутрешните залпове на стрелбището.
Древната й пръст разровиха нови тирани,
разкопаха я със желязо, ковано от работници измамени,
ковано върху наковалнята на вековното им търпение.
Злобни мини преследват походката им горда,
кръвта на сърцето й искат да сплашат,
да покорят звездната грива на косите й,
да купят честта й със договор.
Това искат тези, които издигнаха трона си
върху кости от жители земни,
върху кости на братята ни - и жълти, и бели, и черни -
искат го тези, които носят плащ от кожа човешка,
носят пръстени със сълзите на Рахил наместо брилянти,
очите им радват картини на измамени голи момичета…