Лев Озеров

превод: Стефка Тотева

откъс

В произведенията на Кочетков се проявяваше и техният създател - човек с голяма доброта и честност. Той притежаваше дарбата да състрадава на чуждата беда. Постоянно се грижеше за старици и котки. „Чудак!” - ще кажат някои.

Но той бе художник във всичко, което правеше. В него пари не са се задържаха, а ако се появяваха, почти веднага се преселваха под възглавниците на болни хора, в празните портмонета на нуждещите се.

Той беше безпомощен и по отношение на бъдещата съдба на произведенията си. Стесняваше се да ги носи в редакции. А ако ги носеше, след това се притесняваше да търси отговор. Страхуваше се от грубостта и нетактичността.

И досега сме в дълг пред паметта на Александър Кочетков. Той е напълно неизвестен и непоказван пред четящата публика. Да се надяваме, че това ще стане в близките години.

Искам бегло да обрисувам външността му. Той имаше дълги, сресани назад коси. Движеше се с лекота, самите му движения издаваха характера на човека, чиито действия се ръководят от вътрешна пластика.

Имаше походка, каквато рядко ще срещнеш сега: мелодична, мека и внимателна, усещаше се нещо много отдавнашно.

Той имаше бастун и го носеше галантно, по светски, усещаше се миналият век, а и самият бастун изглеждаше древен - от времената на Грибоедов.