Николаус Ленау

превод: Йосиф Фаденхехт

Твойта хубост ме плени
и за нея песнопоя,
но, девойко, не мисли,
че желая да си моя.

Във душа ми - пущинак
ти кат сладка песен влезна
и кат песен скоро пак,
ангел милий, щеш изчезна.

В мойте гръди - съсипни,
радостите са умрели,
и над гробето им ний
с ужас бихме се венчели.

Моя тъмен жизнен път
спрял се й на бездънна яма;
в теб ощ радости цъфтят, -
бягай! Да не паднем двама!

——————————

сп. „Мисъл”, г. 2, кн. 1, 1891-1892 г.