Мирослав Биелик

превод: Атанас Звездинов

ДОРИ ДА МЕ НЯМАШЕ

Дори да ме нямаше
Светът би бил и ти

Може би би ти се струвало,
че някъде в близко съзвездие

още не съм се родил

КАКВО МЕ ДЪРЖИ КЪМ ЗЕМЯТА?

Дозря ябълката на гравитацията
С открита глава
пълна с тревога
чакам разсъмването
Движението на Галилей
прониква през челото ми
Напразно отбягвам
отговорите на въпросите на деня
Та нали
светът открай време се върти
около мисълта?
С познанието?
Без познанието?
Но дори и Нютон няма да отгатне
какво точно ме държи здраво
към земята
Мисълта
Мисълта преизпълнена с любов

ИЗВЕДНЪЖ

И изведнъж
ще започнеш да забелязваш
съвсем обикновените неща
Вече не те огорчават
изразите в работата,
или страданията от любовта
Нито истината
в опита да промениш
светския свят

Щом като още си
застарял дрозд,
който си спомня мелодия
от далечни, далечни години

Всички наоколо
вече постоянно пискат
в екранчето на мобилния

Така животът започва да се променя
Насила
И без усилие да се движи

ДВИЖЕНИЕ

Ти си така неизчерпаема
като вселената и атома
Неизчерпаем е светът
и ние временните в него
Ти вече си ми дадена и недадена
като пространството и времето
В моите сбъднати чувства
се отразява всяка наша бръчка
И аз само се уча
да чета картата на твоите длани
Колкото по-дълга е линията на живота,
толкова по-бързо тичам по нея
Знаеш, че искам и трябва да скитам
из всичките пластове
на твоя свят
Докато петелът-време не ни закукурига

ТИШИНАТА НА МИСЪЛТА

Има такъв край,
който е ням на света
Нито възвишения, нито низини
Равно видение

Има такъв край,
страна на чудесата
Сътворена от думи
Видяна от думите

В тази страна
пътечката на времето
се вие в мисълта
пълна със смисли

Невъзможно е да се скрие
наслоената с чувства
обичаната мисъл,
стръмният път към родния дом

СЪЩНОСТ И ЯВЛЕНИЕ

В действителността
става така,
че главното и определящото,
просто неотклонното
остава анонимно

Дори законът не може да промени това
Същността е винаги по-широка
и по-обемаща
Само елегантното явление издава
напрежението на нейната вътрешност

Ориентирай се в това:
същността се явява,
явлението също е същностно
Това е катомежду нас
Не можем да съществуваме
без явлението и без
същността

ВСЕ ПО-БЪРЗО ДВИЖЕНИЕ

„Моите дни са по-бързи като совалката на тъкача
и чезна без надежда” книгата на Йов 7,6

Движа се все по-бързо,
като че опитвам да застигна
изгубеното време
Само в проблясъците
като сън
се промъква мигът,
в който дозвънява
тъжния тон
от далечното детство
От този свят
на дребни стъкълца,
където хоризонтът е докосването
на мамината ръка
А времето бавно се пресипва
от земята
като пясък,
и не е прах.

От теорията на познанието
остава само относителността
Всичко изведнъж е друго
Закривено пространство на света
вместо равното поле
И се усъмняваш
дали всъщност неочаквано не си се оказал
в друго битие

Какво ни споява
с тези минали светове?
Нещо вложено
вътре
Къде,
дори не знаем
И няколко амулета
И шепа пръст,
която си носим за увереност
като пясък от часовете,
които след изсипването си
се превръщат в прах
И целият целичък свят
се държи само на притеглянето
на кръвообръщението

Човече, предчувстваш ли,
или знаеш,
че кръвообръщението се забавя
към мига,
който се приближава с нарастваща бързина?

Колкото по-бързо пътувам
към далечината,
толкова повече като фатаморгана
бавно
приижда миналото
Съвсем по айнщайновски
се закривява гръбнакът
на моята вселена

ДНИ БЕЗ ТЕБЕ

Навсякъде където крача
през май
земята след тебе
постоянно ухае
Завиждам на птиците,
които са заедно у дома
Навсякъде
си с мен
По полските пътища
са само твоите стъпки
По поляните,
между храстите
По ливадите
е пълно с шафран,
който бележи по гърдите ти
синкави жилки

Излиза вятър
духа в лицата ни
Сякаш усетил моята тайна въздишка
Веднага като сълза,
която вече не се задържа в окото,
към земята се втурват
дългите пръти на дъжда,
след които се развива
стъбълцето на нашата надежда
До жътвата
като до завръщане
Далече,
далеко далече

Навсякъде където крача
земята постоянно ухае
по тебе

МАТЕРИЯТА НА СЛОВОТО

На Милан Руфус

В началото бе Словото…
Думите на първото стихотворение
вписани
в земните кръгове
Материя безкрайно разпростряна
на незнайна паяжина
И все пак видима
Материя е и шепата стихотворение
Възможно е да я вземеш
между пръстите
и да я положиш на длан
като горещо въгленче.
Пари
понякога изстудява
или мирише
с мъртво мълчание
Щом като изсипе словото
в развълнуваната мисъл
Сякаш нито е тежало
нито е било
Въпреки земното притегляне
Дилемата всъщност е старо-нова
Не само словото е материя
Но и материята е слово

Майсторе,
вървя като сляпа баба
през тази изпосечена гора
Казвате все същото:
„Където разумът не може,
там изпраща метафората…”

ПРОЛЕТНО РАЗСЪМВАНЕ

Дълго чаках
настъпването
на пролетното разсъмване,
с което се пробужда
тази особена светлина на твоите очи

И днес сутринта
когато трябваше да прекрачиш
нашият праг
окъпана в свежия въздух
ти встъпи
в моите представи

ГЛЕДАМ КАК ПРОЛЕТТА СИ ОТИВА

Гледам
как пролетта си отива
Дните, навити
на слънчевия скрипец,
простенват
А ние?
Ще тръгнем към лятото
като към стая,
в която всяка година
отново и отново
ще търсим това наше отдавна
Намерено ли е?
Гледам
Как пролетта отминава,
В която ти дойде
и остана
Дните вече са навити
като избеленото платно,
което беше простряла

В КРАЯ НА НОЕМВРИ

Отдавна по заскрежените стрехи
се стеле дим
Дотляват последните листа
на любовите,
които не са успели да узреят
Докато ти
напразно чакаш в опустелите градини
познатите птичи
пасторали

И точно тогава се срещаме
Самият аз не знам откъде идвам
само съм
тука с тебе
Виждаме
как замръзва Голямата мечка,
като че звездното време
е претъкало острия повей
от далечни рани

Пръстите ми като студени тръпки
се разбягват по тялото ти
Цялата трепериш,
въпреки че дланите ми стоплят вече зазимените ти гърди
Чувствам пропълзялият в косите ти дим,
когато съвсем се отдаваш
на представата,
в която не съм някой друг

Точно тогава
те притеглям с всичките си пориви
Само не ми пошепвай,
че моите длани са тези,
които разтапят
в тебе това,
от което дълго се пълнят кладенчетата
кладенчетата
на нашите устни

В зимните нощи
вече няма да забележим
как заплашително ни обгръщат
котешките лапки на времето
Развързвам всичките ти сетива
Ще чуеш как пеят корените в пръстта
Сънища,
в които трябва, трябва да отидем