Иван Волосюк

превод: Елка Няголова

***

По Б. Р.

Не търси в новините, аз съм тук също гост.
Ти в могилата обща търси.
Знам, че всяка държава се държи върху кости,
да признаем това, пряко сили.

Мойта родна земя? Глупост тлее в жарта.
По небето с копита звънни,
та в нощта над града да се сурне звезда,
но не стреляй, о, престани!…

От звездата девета - отвори си окото.
И тръба Галилеева вдигай.
Аз съм просто човек. Искам малко покой.
И те моля: не ме буди…

***

Избърши тази музика от грамофонната плоча „Урал”.
Разруши всичко времето, само камък и звук оцеляха
В симфоничната близост прескачах смъртта, цял в рани.
През тела и глави, и нозе, и ръце унесен вървях.

Е, сега, Леонардо, вземи ме на върха на молива си.
Да, човекът с душа е, но тя не попадна в учебника.
И в крайпътната пепел „наш” и „ненаш” се сливат -
вещество, отпечатано тънко в стеблата, ала отчетливо.

Заболоцкий разчете кода върху лист неоткършен:
„Тука започна война. И никога няма да свърши.”

***
От Москва долетяхме в Ростов. В самолет. Още живи.
Аз съм вече на трийсет и пет, Бог е тъй търпелив.
Сбирам дума по дума. Афиши и реклами защо ми са!
Получава се все: „За смъртта не съм още готов.”
И какво ли успях, само тези двайсет и две слепи букви!
„Не съм още убит. В Донецк съм. Иван Волосюк.”