ХРАМ

Анте Дукич

превод от хърватски: Санда Йовчева

1.
Боже,
въведи ме в тих и празен храм,
дето няма свещи, ни светлина, ни плам.
Затвори след мен вратата.
И прозорците зазидай до един.
В тъмнината
с теб самички да останем ний.

В очите ми светни тогава Ти
да прогледна и да видя
от най-шеметните висоти,
що не съм видял до днес
ни във твоя ден,
ни във твойто слънце.

Озари ме, очисти от мене всичко зло
и във този празен, тъмен храм
нека бъда мирисът на свещите
и техния плам
аз сам.

2.
Боже,
на брега за тебе църква аз ще съградя,
малка, бяла църква,
но за тебе само и за мене.

Често ще отивам там,
ала все ще бъда сам.
С теб спокойно ще говоря
и сърце си ще разтворя.

Знай -
никой няма вътре аз да пусна,
който мисълта ми би смутил,
който думите ми би послушал,
в тази църква, дето съм съградил
само зарад тебе и за мене.

И тогава Ти ще видиш, Боже,
колко хубава ще бъде тя -
църквата, която ще ти съградя.

И отвън, и вътре,
тя ще бъде бяла, а в средата
без каквито и да бъде краски и позлата.
Един камък прост, голям,
ще е твоя свят престол,
и на него ще извежа сам
светлите слова.

Нищо друго повече в нея…
Там ще бъдем само аз и Ти
в тая бяла, проста наша църква.

И законът Ти свещен,
що извезах в тоя объл камък,
само за нас двама
ще пребъде в теб и мен:
Amen.

——————————

сп. „Славянски глас”, г. 30, кн. 1, 1936 г.