Роберт Рождественски

превод: Иван Антонов

Разравят в небето
жарта си звезди,
превиват се клони. Аз звук
от тебе ще чуя от хиляди версти дори.
Ний ехо,
ний ехо,
ний
дълго сме ехо един къмто друг.

От мене към тебе,
където да си,
ще тръгва сърцето напук.
И пак любовта ще зове, ще блести.
Ний нежност,
ний нежност,
ний
вечната нежност един сме за друг.

И даже накрая,
в пълзяща тъма,
дори зад чертата на смъртния кръг
не ще раздели ни, не ще раздели ни смъртта.
Ний памет,
ний памет,
ний
звездната памет един сме за друг.