ЗА СОНЕТА
превод от полски: Дора Габе
Обичам аз строежа труден на сонета.
Като че къс от мрамор има да кове,
свободно да изрязва, мойто тънко длето,
все в същия размер и в нови видове.
Обичам тоя звън широк и пълен, дето
все в същий бронзов тон ечи от векове,
но горе се менят, разливат звукове,
тъй както се менят и облаци в небето.
Обичам тая малка църквица, де Бог,
де всемогъщий Бог да се помести може.
Обичам таз пътека стръмна на възбог,
де рухва, който стъпка сигурна не сложи.
Обичам таз звездица ярка на възток,
камбанний звън, когото буря не тревожи.