Владимир Маяковски

превод: Тихомир Йорданов

ИНТЕРНАЦИОНАЛНА БАСНЯ

Веднъж петел,
и дог,
апаш
се сдушват в този епос наш:
тъй догът
на апаша с куча свита
да граби дават до насита.
А на петела - тази чест:
да слави ставащото днес.
Но всичко се разкрива.
В миг
изпратили апаша със ритник.

Тук смисълът е по-дълбок:
не е ли време
този дог…?

ЗАВЪРШЕНА КАРТИНА НА ПРОЛЕТТА

Листчета.
Стих от лисичи
крачета.

НИЩО НЕ РАЗБИРАТ

Наминах към фризьора, казах - спокоен:
„Ще Ви помоля, фризирайте ми ушите”.
Фризьорът стана като на буря воя,
очите му - към лицето пришити.
„Глупако, ти луд ли си?” -
подскочиха слова.
И ругатните
престанаха да зяпат.
И дъ-ъ-ъ-ълго
хихикаше нечия глава,
изтръгната от тълпата
като ряпа.