Джон Клер

превод: Инна Учкунова

ЛЮБОВТА И СЛЕД СМЪРТТА ЖИВЕЕ

Любовта ще живее отвъд,
отвъд смъртта, отвъд земята черна
и винаги ще се обичат
влюбеният и неговата благоверна.

Любовта ще живее насън
и щастие отново ще носи,
не плачи като росата навън,
любовта ще живее насън.

Любовта ще бъде като цвете,
ще избуи щом дойде лете,
ще живее любовта до края,
ще цъфти в градините на рая.

Ще идват още пролети зелени,
лъчите земята ще помилват
и крилете на птици засмени
по вятъра любов ще посипват.

Нима си чувал песен по-красива
от тая на птици, щом пролет усещат,
от тая на влюбени, които се срещат.
Любовта, любовта ще е жива.

Любовта ще живее отвъд,
отвъд смъртта, отвъд земята черна
и винаги ще се обичат
влюбеният и неговата благоверна.

ЕЛА, ЕЛА В МОИТЕ РЪЦЕ

Ела, ела в моите ръце, щом денят залезе
и нощта булото си спусне, черна и студена,
ела при мен, ела в ливадата зелена,
щом здрачът на пръсти по земята слезе.
Ела, ела при мен под онова дръвче, където
чучулигата гнездо е свила, ела подобно нея
и свий гнездо в сърцето ми, сърцето клето.
Ела, ела в моите ръце, в нощта студена
и аз ще те целуна, мила, на ливадата зелена.
Ела, ела, любима моя, с най-красивите очи,
от дивите цветя легло ще си направим,
ела, и друго всичко ще забравим,
докато не ни събудят първите лъчи.
Ела и в обятията си аз и ти ще заспим,
ела, преди росата тревиците да ороси
и позволи ми да целуна твоите коси,
красива моя, аз ще те помилвам нежно,
тази нощ ела и нека там живеем вечно.