Джон Клер (John Clare, 30.07.1793 г. - 20.05.1864 г.) е един от най-изтъкнатите английски поети. Роден в Нортхамптъншър. Син на ратай. Възпява традиционното английско село и оплаква неговото изчезване. Автор на четири книги със стихове. В повечето антологии на любовната лирика присъства със стихотворението си „Първа любов” („First love”), но е известен най-вече със своите поеми, посветени на селото и природата. До края на живота си не успява да се измъкне от бедността и това разклаща силно здравето му, поради което бива настанен в лудница, където прекарва последните си години. Там лекарите му оказват голяма подкрепа и го насърчават да продължава да пише поезия, така създава един от най-добрите си стихове - „Аз съм” („I am”). Умира в Нортхамптън. Биографът му Джонатан Бейт го определя като „най-големия поет на работническата класа в историята на Англия”. През 2003 г. излизат събраните му съчинения в 9 тома.

Публикации:

Поезия:

ЛЮБОВТА И СЛЕД СМЪРТТА ЖИВЕЕ/ превод: Инна Учкунова/ брой 113 януари 2019

ЛЯТО/ превод: Ангел Д. Дюлгеров/ брой 153 декември 2022

ПЕСЕН/ бележка и превод: Явор Димитров/ брой 162 ноември 2023