Милан Михайлович

превод: Елка Няголова

ПЛАЧ СРЕД ПОЛЕТО

Бледней кукурузът, майко,
сивей уморен кехлибарът му.
Върхът му е сведен и жалък.
А мишките - живи хванати.

Смрачи се небето, майко.
И слънце пищи към месеца.
А дни под фенера ни смаян
дъха ни притулиха лесно.

Преля и реката, майко.
По пладне и разливът чува се…
Бял камък на дъното - тайна.
Ръка на дете сънува…

ГЛАД

Жълта е орницата.
Цяла - напукана.

Слънцето готви
за Господ вечеря
от кукурузов хляб…

Та жалбата му
да отмине…