Панде Манойлов

превод: Милена Обретенова

Малки още бяхме,
втори-трети
клас,
когато учехме
стихотворение
от Христо Ботев -
хубавият като песен,
нежен стих,
за сина,
що станал хайдутин!
Но… дотук!
Сменяха се книги,
учебници се сменяха,
а Ботев
го нямаше.
Никъде.
Малки още бяхме,
и питахме
любимия учител:
„Учителю,
в учебниците ни
го няма
Христо Ботев?
Стиховете му
къде са?”
Милият,
учителят
ни шепнеше
уплашен:
„Жив е той, жив е,
ала каза нещо
някой…
Каза той,
че всякой,
все някога
трябва да умре…
Шшшт!
Да не чуе
някой!”
Пораснах вече
и разбрах:
от страх
убива политиката
дори
и мъртвите поети
без да разбере,
че и от небето
даже светят
с безсмъртните си
стихове!

7.01.2019