Алфонс Але

превод: Евгения Динкова

- Ще отида дори по-далеч … заяви старчето.

Всеки път когато взимаше думата, а я взимаше постоянно, старчето започваше с тия думи: „Ще отида дори по-далеч…”

Така че уморени от войната се отказахме, друг изход нямаше!, да следваме мисълта му.

Дали наистина, както твърдеше, щеше да отиде по-далеч?

Зависи, какво се разбира от по-далеч.

Понеже бях задрямал, в началото просто ми се струваше, че като блато отприщено от уверена ръка мисълта на нашия приятел се застояваше на едно място и че приказките му се нижеха, без да се наслагват.

На гарата в Тараскон всички слязохме, в това число и старчето, като не пропусна да отправи към съдържателя на бюфета, към неговата половинка (очарователна между впрочем), както и към келнерите някоя и друга забележка, стъкмена на ръба на здравия разум и пълната щуротия (едното не пречи на другото).

- Ще отида дори по-далеч … тъкмо се гласеше да добави, когато - бе крайно време! - го натикахме в купето. (Влакът, така да се каже, вървеше по релсите вече шест секунди.)

Кратката почивка, бързо обърнатата чаша, сръчното напъхване на старчето във влака, всичко това ни оживи, така че почувствах известно желание да слушам по-нататъшното му дърдорене.

- Ах! - заявяваше той, - колко прави са тия господа, дето са основали Дружеството за защита на пейзажите!… Щото пейзажът, господа, трябва да бъде защитаван… Защитаван от долните злоупотреби на селските рекламодатели… Защитаван от тия, дето секат хубавите дървета и рушат хубавите скали… От тия, дето вдигат заводи.

И ето, че си дойде на думата:

- Ще отида дори по-далеч… Пейзажът трябва да бъде защитаван от него самия!

И разгърна програмата, която сам бе съставил, с цел да се защити пейзажа:

- Като спокойна пълноводна река, задвижвана от мощно течение цивилизацията върви напред, напира, прелива… Напълно безсмислено е да я молите най-любезно да поеме в обратна посока. Заводите, какво да ви кажа, не са самата прелест, но са ни нужни!… Няма да вземем да произвеждаме калциев карбид или бронирани плочи в Шартърската катедрала, нали така ?

Съгласихме се.

- Тия заводи, тия фабрики - продължи старчето - тия работилници, които с вида си рязко ни отблъскват и оскърбяват нашия поглед на естети, защо изкуствено да не ги разхубавим отвън… Да вземем ей оная хартиена фабрика, със суха научна форма, колко лесно бихме могли, без да променяме вътрешната й уредба, да й придадем вид на старо имение в стил Хенри II…. Ще отида дори по-далеч…

Този път действително отиде по-далеч:

- Както вече казах, пейзажът трябва да бъде защитаван от него самия. Това е горчивата истина!… Без да се спирам върху изначалния лош вкус на природата, наредил на синия фон на небето да се шири зелената боя на треволяка… ах! тфу!… да сте виждали по-обидна за окото гледка от равна или хълмиста площ, или какво да е парче земя нашарено със земеделски култури! … Поле, засято с рапица да речем, а от двете му страни ниви люцерна и детелина!… Да ви се повдигне, господа, да ви се повдигне!… Ще отида дори по-далеч…

Което е вярно, всеки път старчето отиваше по-далеч!

- Ако бях на държавна служба, щях да наредя кадастралните карти на всички общини да бъдат изготвяни във вид на акварели по препоръка на нашите най-видни естети… Ежегодно излагани в кметствата за сведение на сънародниците, длъжни да се придържат към тях по време на сеитба, тези хармонични разцветки биха послужили… Моля да ме извините, господа. Но няма да отида по-далеч.

Пристигахме в Арл, където старчето слезе.

Останалите изпитахме облекчение, да не кажа горделивост от това, че колкото и да беше находчив, нашият събеседник нямаше да отиде по-далеч от нас!