ДАЛЕЧ ОТ РУСИЯ
превод: Елка Няголова
ДАЛЕЧ ОТ РУСИЯ
Далеч от Русия
да бъдеш руски поет,
да пазиш Русия
далече от нея е сложно.
Сред чуждата кръв
твойте кръвни телца да светят,
и руската реч
небцето ти да тревожи…
Далеч от Русия
и птиците не са същите-
и някак самотен
и тъжен е техният строй…
Далеч от Русия
по-труден е пътят към къщи -
сред пропасти тъмни
и сиви оврази бродиш…
Далеч от Русия -
какво е всъщност това,
когато душата
отделно след тебе подтичва?!
Валят дъждове
и тях ще разпитам, и вятъра:
„Как може далече,
когато Русия обичаме?!”
Далеч от Русия
е стръмен и хлъзгав е склонът,
олтарите - глухи,
дори на колене да бъдеш.
Но викай: „Русия!”
и ехото ек ще отрони,
че руското ехо
без граници даже се сбъдва…
***
И свирят отново не Бах, а Верди.
Боя се да чуя такта му вече.
В сърцето ми смесват се все по-уверено
и Белая Русь, и Черная речка.
Прегръщат пак някого, или изпращат.
- Забравяй - мълвят, - това е обречено!
Но нещо виси в природата наша -
да спя и да дишам дори ми пречи.
И май за лозата в душата е време,
горчивата семчица, знам, ще преглътна.
Градината звездния цвят ще вземе,
примесен с ранения Млечен път.
Да свирят пак Верди! Аз с Бах съм сега.
Просветва в косите звездната пепел.
Боботи светът. И поема с регатата
момчето в моряшка фланелка. И пее!
***
Ако в миг към чужбина
ме заставят да тръгна сега,
ще натъпча във сака
две-три връзки, пантофи любими,
томче с Блок, том с Ахматова,
ще се сетя в антрето: „Ах, да…
Трябва още и библия
да си взема за случаи всякакви.
Ако пък във вагона
теснотата всеобща усетя,
каже някой: „О, много багаж е!…”,
мога просто да взема най-важното:
пъстър възел от връзки и ето -
том на Блок и библия стара,
молив остър… И толкова
му е нужно въобще на поета.
Ако кажат: „Е, стига!
Пак излишни са много неща -
по-добре и без книгите…
Да приключваме. И без обиди!”
Аз ще сляза нещастен
от влака, ще се върна на гарата,
във ръката със Блок и със библия…
И никъде няма да ида.
***
…Тъй морно примусът жужеше.
И сняг разстилаше се леко.
А мама Пушкин ми четеше.
Прошепваше: „Добър човек!”
Забил се в края на дивана,
аз - дребосъкът, жадно слушах
за царството на цар Салтан,
а и за златния Петушка…
Завивката в нозете смъкна се.
Бе шест. Изкука кукувичката.
Четеше мама. И не млъкваше.
А аз забравил бях за всичко:
че късно е и е беззвездно,
че само приказка това е,
че скоро татко ми ще влезе,
пак с книга, с Пушкин, натоварен.
За миг дори не натъжени,
че рядка супица там вреше -
шептеше книжката за мене
и мама Пушкин ми четеше…
Отдавна татко сложи кости,
а все пробягва звънка строфа
и ред от „Каменния гост”,
и от „Онегин” - глас и профил…
Топи се мама като тайна.
Годините назад са спомен.
Днес Пушки с тих глас аз чета й.
И светва старческият поглед.
***
На Александър Темников
По-бавно бързайте в живота -
докато гледате лукаво.
Величествена е походката ви…
По-бавно бързайте в живота!
По-бавно бързайте към своето
съмнение най-вече в себе си,
в любимите си отражения…
по-бавно бързайте в живота!
По-бавно! И живейте бавно,
докато под нозете път е,
докато бързане ви спъва,
по-бавно - старост се обажда!
Все още живо е гнездото.
Под стряхата ви то чирика,
по име някого извиква…
По-бавно бързайте в живота!
***
На Вячеслав Люти
А няма нищо по-печално:
Родината сред дим белее,
люлеещото се мълчание
е зад завоя в мрака лепкав.
И няма нищо по-съзвучно:
на времето от хода трепетен
от вик на жерав, неприучен
зората да пробий с крилете си.
Ти сам сред сивата алея си,
в дъждовен ден, под дървесата,
ще си добър и леко бледен
сред таз печал, макар и златна.
Разбираш: в късните разлъки
се смесват край с начало чисто.
И в тихата ти скрита мъка
звук светъл пак ще зазвучи…
***
Напук на шепот и очи бодящи,
на неприятел, който ме грози,
по руски пиша - на език изящен,
на родния в душата ми език.
Аз пиша… и се чува надалече,
през глухи летописи, в полусън,
през тътена на тази руска вечност,
през сребърния ни камбанен звън.
Живот отдал във боя за приятел,
в по-хубав свят приятелят замина…
По руски иска - пиле хвърковато
да пее сред небесната градина.
За руското ни слово знам, роден е,
мигът пречистен в святата река.
Като сълзица кротка на детенце,
покапала по бялата яка…
