Алексей Махортов

превод: Петко Недялков

Стройни брезички и свещички-елхи -
дивен край!
Навярно именно в Русия
е бил самият рай!

В плавните извивки речни
тайни подмоли мълчат.
Ек от гръмотевица - картечен,
ясните звезди горят.

Виж зелената поляна -
сякаш, хванали ръце -
дървесата в панорама
горе са лице в лице.

Лек за раните - живовляк,
бие морното ключе…
Бойна яма - тъмен облак
равното поле сече.

Лес любим, очите сгрява
с хубост родната земя.
Днес, макар да оцелява,
ще възкръсне Рус сама!