Сергей Маковски
Сергей Константинович Маковски (Сергей Константинович Маковский) (15 (27) август 1877, Санкт Петербург - 13 май 1962, Париж) е руски поет, художествен критик, литературен критик, изкуствовед, издател. Син на художника Константин Маковски. Завършва физико-математическия факултет на Петербургския университет (1897-1900 г.). Публикува като изкуствовед от 1898 г. в сп. „Мир Божий”. През 1906-1908 г. чете лекции по история на изкуството в Рисувалното училище към Обществото за поощрение на художеството. От 1909 до 1917 г. е редактор и основател на сп. „Аполон” в Санкт Петербург, към което привлича редица известни руски поети: Инокентий Анненски, Максимилиан Волошин, Николай Гумильов, Вячеслав Иванов. Издава списанията „Старые годы” (1907-1917) и „Русская икона” (1913). През 1919 г. емигрира в Чехословакия, а от 1925 г. живее във Франция. Сътрудничи на изданията „Новое дело”, „Журнал для всех”, „Искусство”, „Трудовой путь”, „Новое русское слово”, „Русская мысль”, „Новый журнал”, алманасите „Мосты”, „Грани” и др. Редактор е на руския в. „Возрождение” (1926-1932 г.) и на изд. „Рифма” (1949-1959), председател е на Обединението на руските писатели в Париж (1939-1944), основател е на Обществото на приятелите на руското изкуство и литература (1947), член-основател е на Обществото за запазване на руските културни ценности (1961), чете лекции по история на изкуствата и изнася научни доклади в различни страни. През 1946 г. сътрудничи с културно-просветния отдел на Съюза на съветските патриоти и с вестник „Советский патриот”. През 1949-1959 г. работи в издателство „Рифма”, издаващо поетични сборници на руски емигранти, негов редактор и директор. От 1952 г. изнася публични лекции в Руското студентско християнско движение. Професор. Масон. Стихосбирки: „Собрание стихов” (1905), „Вечер” (1941), „Somnium breve” (1948), „Год в усадьбе” (1949), „Круги тени” (1951), „На пути земном” (1953), „В лесу” (1956), „Ещё страница” (1957), „Requiem” (1963). Книги с проза: „Портреты современников” (статии, 1955), „На Парнасе «Серебряного века»” (статии, 1962), „И аз воздам” (роман, откъси, 1990). Книги по изкуствознание: „Страницы художественной критики” (в 3 т., 1906, 1908, 1913), „В. А. Серов” (1915), „Русская графика” (1916), „Силуэты русских художников” (1922), „Последние итоги живописи” (1922), „Графика М. В. Добужинского” (1922), „Народное искусство Подкарпатской Руси” (1925). Погребан в гробището Сент Женьовиев дьо Буа.
Публикации:
Поезия:
