Мария Конопницка

превод: Стоян Дринов

***
Бих летяла на свобода
всред разкошната природа,
както вятър из полето,
както птичка под небето;
но сърце страдай
за тоз хубав край,
де върбите
тъжно плачат край реките,
дето родни кости тлеят,
де цветенца аленеят! -
ах, сърце, страдай!

Бих тичала в път далечен
как разпенена реката
тича, свети в далнината
и безспир играй, -
но сърце страдай
за тез къщи,
де шумоли дъб могъщи,
де цветята са засмени
и ливадите - зелени.
Ах, сърце, страдай!

Бих бягала при морето,
да сподавя скръб в сърцето;
там на мракът безпросветен
бих отдала дял заветен
с тежести без край,
но сърце страдай
за орелът,
кой се вие в безпределът
и там малки птички гони,
и пера разкошни рони…
Ах, сърце, страдай!…

——————————

сп. „Славянски глас”, г. 10, кн. 5-6, 1912 г.