Мария Станислава Конопницка, по баща - Василковска (Maria Konopnicka, 23.05.1842, село Сувалки - 8.10.1910, Лвов) е полска писателка - поетеса, прозаик, журналистка, публицист, преводач, литературен критик, общественичка и автор на творби за деца. Родена и пораства на село. Съпруга на Ярослав Конопницки, живее в неговото имение Бронув. След въстанието от 1863 г. семейството се установява в Германия, връща се след амнистия през 1865 г. Дебютира в печата със стихотворението „В зимно утро” (1870). През 1876 г. публикува цикъла стихове „В планините”, с който става популярна. Първата си книга „Поезия” издава през 1881 г. Тя в последвана от поетични сборници със същото заглавие през 1883, 1886, 1896, сборника „Линии и звуци” (1897) и др. творбите й са реалистични, остро социални и патриотични. Пише проза от 1882, автор на сборниците „Четири новели” (1888), „Моите познати” (1890), „На пътя” (1893), „Новели” (1897), „Хора и вещи” (1898), „На нормандския бряг” (1904). От 1877 г. живее във Варшава с шестте си деца, прехранва се с частни уроци и литературни произведения. В периода 1884-1887 г. редактира списание за жени. Пише репортажни очерци („Зад решетката”, 1886, „Затворнически бележки”, 1887-1888), мемоари. Прозаичните си и поетични произведения за деца издава през 1884 г. През 1890 г. окончателно напуска Варшава - поради заболяване на една от дъщерите й живее дълго зад граница: Германия, Италия, Франция, Швейцария, курорти в Австрия и Чехия, понякога се връща в родината си. Резултат от тези пътувания е книгата й „Впечатления от пътешествия” (1884). През 1902 г. по случай 25-годишнината от творческата й дейност получава като подарък от нацията малко имение в Жарновце в Галиция, където се заселва. Създава епичната поема „Пан Балцер в Бразилия” (1892-1906). Умира в лвовски санаториум. Погребана в Личаковското гробище в Лвов.

Публикации:

Поезия:

ПЕЙ, СЛАВЕЙЧЕНЦЕ, ПЕЙ…/ превод от полски: Дора Габе/ брой 41 юни 2012

БИХ ЛЕТЯЛА НА СВОБОДА…/ превод: Стоян Дринов/ брой 112 декември 2018