Алфредо Перес Аленкарт

превод: Виолета Бончева

ИСПАНИЯ

На Уго Мулейро, Буенос Айрес

Да кажем,
че обитаваме една тлееща земя,
наречена Поезия,

която също е Глас
и жив плод,
кълн,
който всеки ден хората откриват
да расте пред погледа им

или, звучейки като влюбена цигулка,
чиито ноти обикалят
по света,

вече готови думи,
за да бъдат слънце
в нашия живот.

Да кажем,
че в началото бе Поезия
и тя ни храни,
и ни докосва,
и така минават две петилетки,

или хилядолетия.

СЕГА, ПРЕКАЛЕНО КЪСНО, КАКТО ВИНАГИ

Сега, прекалено късно,
както винаги,
много ще поискат да говорят
за моята доброта.

По-добре е да ме оставят
да тръгна бос

и да се стоплят нозете ми
в хладната вода на локвите,
в които цопах някога,
като дете.

Помня думи предъвквани,
враждебни жестове,
отрицания…

Сега пада дъждът
върху духа ми весел.

По-добре
пред вас кажете
истините
за самите себе си.

НАПРЕДВА РАДОСТТА

Не искам да си някой,
който се нуждае от одобрение,
за да направи каквато и да е
крачка
и да се разхожда по дефилета,
силно прегръщайки щастието.

Твоята свобода е
да не се придържаш здраво
към лъжливи аплодисменти,
към тържествени измислици.

Напредва радостта,
когато самият ти
чукаш на вратата си,
за да изкараш всичко застояло,

което те уврежда отвътре,

защото нещо се променя,
когато радостта напредва.

КЛЕВЕТИ

Преминаваш отвъд
бурната нощ,
използвайки странични пътища,
за да не се озовеш
срещу побеснели кучета.

От камък - на камък
затваряш очи,

заради тях,
за да не лаят вече,
когато узнават,
че си щастлив,

отваряйки невинно
един неподатлив подарък.

Този, който бяга
си ти,

непокорен на раздора.