Оскар Левертин

превод: Константин Стефанов

ДРЕЗГАВИНА

Небето се облича в син, студено-бял атлас
и слънцето зад сиви здания трепери.
В стъклата отразени жълти светлини трептят:
пожара пъстроцветен в пламнали фенери
на тихата дрезгавина в часът.

От грейналото злато и червений киновар
изчезват неусетно в здрача светлините;
а късния октомври мрежата на тъмнини
над къщите изплита във мъгла обвити
в часа на гаснещи дрезгавини.

И кани тоя тъмен час с виното на скръбта
от свойте чаши, пълни с пламъци горчиви,
с боязнений на своята нестройна песен зов,
и с образ, който, избледнял, едва прикрива
следата на скръбта и страх суров.

- Часът, във който къмто теменужен небосклон
на синята мечта нетрудний път извежда
и в който просека молбата си разнася с плач…
Часът на някой… близък в лятната надежда,
а отнасян с бавен звън в есенний здрач…

Тъй здрача със мъглявия есенен зов сдружен
в сирашка мантия мечтите ни обвива.
И всуе споменът зове, кога неспирен, строг,
от всеки кът на улицата се излива
от меланхолни сплинове поток.

——————————

ЗАДУШНИЦА

В задушница - на мъртвите в денят
смирено-трепетно заплаваме ний свещи
и влага от очите ни тече гореща,
и с рози кървави и астри бели
ний кичим мълком, странно занемели,
студените и глъхнали гробове,
среди които скръбна крачи есента
и нежно ги покрива с янтарни листа.

Задушница - на всичките сърца денят…
Но не за вас, сърца, ридай речта плачлива,
и не за вашите пътеки мълчаливи
сияе блед и призрачно измамен
на тихи свещи жертвения пламен…
- Ала връз свехналий венец от теб оставен
стои и грей се ощ следа пламтяща: -
целувката, която ти изпращаш
с цветя оттук към непознатий кът -
във който скъпите любимци спят.

——————————

сп. „Листопад”, г. 5, кн. 1, 1923-1924 г.