Оскар Ивар Левертин (Oscar Ivar Levertin), шведски поет, прозаик, критик, есеист, литературовед от еврейски произход, представител на неоромантизма, е роден на 17.07.1862 г. в село Грют, близо до Стокхолм, в семейството на антиквар. Завършва през 1882 г. университет в Упсала, където става приват-доцент по история на литературата. Завежда катедра в Упсалския, а от 1893 г. до смъртта си е професор по история на литературата в Стокхолмския университет. Литературната си дейност започва през 1883 г. като натуралист, сътрудничи на в. „Афтонбладет”, дебютира с къси разкази, през 1889 г. се присъединява към неоромантиците и публикува програмния памфлет „Сватбата на Пепита” (1890), насочен срещу натурализма. Автор на сборниците със стихове „Легенди и песни” (1891, написани в санаториума в Давос, където се лекува от туберкулоза), „Нови стихове” (1894), „Стихове” (1901), „Цар Соломон и Моролф” (1905), както и на „Карл Линей” (1906), „Рококо” (исторически новели, 1899), „Магистри в Естерос” (роман, 1900), историко-литературни трудове („Театърът и драмата при Густав III”, 1889 г.; „От времето на Густав III”, 1896 г., и др.), трудове по история на изкуството („Жак Кало”, 1911). Специалист по литературата на XVII век и културата на рококо. Идеалите на Левертин с времето се променят, в края на XIX век той вече е водещ критик на консервативния вестник „Свенска дагбладет”. Умира на 22.09.1906 г. в Стокхолм. Сборникът му „Последни стихове” е издаден посмъртно през 1907 г. Произведенията му са превеждани на немски, български и др. езици.

Публикации:

Поезия:

ИЗ „ПОСЛЕДНИ СТИХОТВОРЕНИЯ”/ превод: Константин Стефанов/ брой 111 ноември 2018